5.03.2019 г., 8:48 ч.

 Нощ в чуждия град - 14. 

  Проза » Повести и романи
487 2 4
4 мин за четене

22,00 – 23,00 часа

Тръгват колегите, а аз изпращам Христосков. С една молба – да звънне на експертите – може нещо да са открили хората…

И той се обажда. Слуша, слуша, сетне ми дава телефона:

- Да, ние казахме на господин Христосков. Със сигурност на кутийката има следи от Караджов и Караманчев. Върху тях има други отпечатъци – на Ангелова и Ангелов, както и такива, които няма с какво да сравним. Но е факт – кутийката за парфюм е била в ръцете на двамата, сетне други двама са боравили с нея… Върху флакона има само отпечатъци на Караджов и на Ангелова. При това тези на Карадажов са единични – от палец и показалец, докато другите са седем – явно често е боравено с флакона…

- Благодаря ви, много ви благодаря – казвам, все още осмисляйки информацията. После се сещам – Искам да ви се извиня за тази вечер и да ви помоля да изчакате. Има още някои неща, които се налага да видите. Предполагам, че колегата Христосков скоро ще ви ги донесе…

Не мога да кажа, че отсреща потвърдиха с ентусиазъм, но все пак ми обещават, че ще изчакат… А Христосков ме гледа изчакващо…

Не бързам. Това, на което се надявах и което очаквах, се оказва факт. Неоспорим факт. Ангелова или Ангелов, а може и двамата, но някой от тях е свързан със станалото. Невъзможно е да отрекат – вече не върви оправдание от типа на: „Караджов ми подари парфюма“. И двамата бяха твърди – него ден не са общували с пенсионерите…

- Колега, - казвам на Христосков – чака ви трудна работа. Направо – търсете подписите на Караджови в протокола за отстъпване на въздуха. И веднага дайте на експертите…

- Очакваш да са фалшиви? – пита ме той. Нещата вече се изясняват и няма защо да заобикаляме…

- Именно… Вече ми е ясна насоката – строежа. Убиецът, както казват вашите експерти, не е бил един. Двама или трима – поне някой от тях е бил от живущите тук. Ангелови са вече под око. Но има и други възможни…

- Външен човек? – пита Христосков…

Поклащам глава:

- Съмнявам се. Тоя, който е поискал терена, надали е желаел да се замесва с подробностите. Той поръчва, плаща – а как ще се постигне, не го интересува. И надали ще праща свои хора да свършат черната и опасна, все пак, работа…

Христосков кима. И промърморва:

- Как сме пропуснали тая версия…

Така е, но казвам:

- По време на убийството не е била официализирана. И надали някой от съседните блокове е  предполагал за бъдещ строеж. Пък и… Ако те успокоява и ние минахме покрай нея. Добре, че Здравчев се сети за парфюма…

Те заминават, а аз викам останалите на бърз съвет. Информирам ги за резултатите от дактилоскопичната експертиза и те се разшумяват. Здравчев пръв казва:

- И като прибавим твоята идея за Гераците…

Обяснявам на Василев, който не е чул за това.

- Виждаш ли, още в протоколите за разпит ми направи впечатление, че трима сравняваха Караджови с Гераците. Но пък никой от останалите не споменаваше за кавги – особено за пари и имоти. После направих лека проверка. Оказа се, че Витанов смята повестта за преводна – тоест, не само не я е чел, ами и не помни що за творба е. Но тя се изучава в училище. И би трябвало поне жена му да помни. Обаче, тя не го поправи. Знаят за Гераците – кой им е споменал това? И други повтарят за Караджови – Гераците, та Гераците… Кръстев ги споменава. Разговарях с него. За повестта знае – чел я е, Елин Пелин спомена. Но призна, че сравнението не е негово, чул го е от Ангелова. Харесало му, макар да разбира, че няма нищо общо с Караджови… Ангелови са замесени – парфюмът говори. Витанов е хем председател на домуправата, хем няма понятие за книгата. Нему кой е внушил това? Предполагам – някой от Ангелови. Може и той да е искал да се покаже „кОлтурен“… Може… Но не ми се вярва…

Василев ми опонира:

- Не бързай! Все пак, за Ангелови имаме подкрепени подозрения, но за Витанов само твоите предусещания…

Прав е. И се съгласявам:

- Да, разбира се. Затова чакам с нетърпение Христосков. Ако документите са фалшифицирани…

Каменов бързо продължава:

- Витанов, Ангелови, Шанков… Тройката от управителния съвет. Те са събирали подписите, те не може да не знаят кой как е подписал…

Споглеждаме се и едновременно кимаме. Нещата се очертават…

И тръгваме пак по апартаментите. Сега – навеждаща към строежа беседа. Да видим кой какво знае, какво участие има, какви са връзките с поръчителя Митов.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??