Нощ в чуждия град - 16.

23,00 – 24,00 часа

Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.

- Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?

- Аз. С Василев…

- Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш – всеки си има особености…

- Нали 90-те свършиха…

- Някои не го знаят. И се боят от всичко. А други пък гърмят по всичко…

Разбирам го…

- При теб как е?

Христосков се смее…

- Да ти кажа ли колко хора вдигнах, та да извадим документите за строежа? И сега експертите работят. Като образец им дадох някои писма и записки на Караджов. Още не са приключили, но неофициално ме зарадваха – от пръв поглед се вижда, че няма подобие. Явен фалшификат…

- Въпросът е – чие дело е?

- Мисля, че не е на Митов. Надали ще се занимава с подробностите. Кому е оставил да извърши всичко това – ще разберем. Но няма полза. Ще има дума срещу дума. А и Митов със сигурност не е поръчвал мокри работи. Има бушон – може някой от неговите приближени да е, но по-скоро ще е някой от кооперацията. Дето се вика – за парите се е престарал…

- И не може да се докаже кой е поръчителят?

Христосков е сериозен:

- Ако убиецът е само изпълнител… Не, няма да признае кой е поръчителят. За убийство ще получи може би доживотен, за издайничество… Не, няма да се стигне по-далеч от тройката в блока…

В което и аз съм убеден – опитът си казва думата. Но трябва да опитаме, трябва…

- Добре, аз тръгвам към Митов, ти го предупреди. Адресът?

Христосков ми диктува…

В апартамента е тихо. Караджов и охраняващите го са в малката спалня. Хинов е до входната врата, Василев и Здравчев са на обиколка. Няма да дадем на хората тук да заспят. Но не по наша вина…

Трифонов се изправя.

- Виждам, че вървите по обещаващ път. Напипахте нишката…

- И колегите щяха да стигнат тук, ако бяха попаднали на строежа. А той е отложен, не се е говорело за него доскоро, съкооператорите са позабравили, колегите не са се заинтересували от документите на кооперацията…

Трифонов ме прекъсва:

- Да, разбира се… Важното е, че все пак просветна напреде ни…

И внезапно ме смайва:

- Какво ще кажеш да дойда и аз при тоя Митов?

Защо не? Но и – защо? Какво толкова го е заинтересувало? Прокурорски надзор? Но ние водим само начално разследване, с нас няма следовател, не изготвяме протоколи…

Не мога да откажа…

И кимам съгласно…

След което звънвам на колегите. Те пристигат бързичко – Здравчев от долния етаж, Василев с асансьора от втория. Събираме се в трапезарията и обяснявам кое как е досега. Променям решението си.

- Здравчев, тръгваш с мен към дома на Митов. Василев, слез в Ангелови – домашният арест продължава. Дръжте ги пак разделени. И поприказвай с тях – за кооперацията, за миналото им…

Василев се подсмихва:

- Бях при тях още в началото. И разговарях с жената. Горда е с мъжа си – управител е на фирмен магазин…

- Коя фирма?

- Месопреработвателна – и ме поглежда внимателно…

Месар? Те обикновено са едри хора, с червени лица, големи кореми… А тоя…

- Чакай, откога е управител…

Василев се изправя:

- Това исках да ти кажа. Започнал е във фирмата преди повече от 20 години. И се гордее с това. А е започнал…

- Касапин? – изтръгва се от мен.

- Коляч в местната им фабрика. Бил е коляч, после шеф на цех, сетне е поел цялото производство, а от година е шеф на показния магазин и представител на фирмата за региона…

Гледаме се внимателно. И Трифонов, и Здравчев, и Василев, и аз разбираме… Дребосък, а… Смешен, от хумористична карикатура взет… Явно това отвън е отлична коруба за този отвътре…

Нещата отиват по местата си…

Само дето ни трябват доказателства, а не само факти, мотиви и възможности…