генек (Георги Коновски)
1845 13635
27.02.2019 г., 10:59 ч.

 Нощ в чуждия град - 9. 

  Проза » Повести и романи
432 2 9
3 мин за четене

18,30 – 19,15 часа

Оглеждам Ангелов. Боже, не може човек да е чак такова карикатурно подобие… Сещам се за старите „Стършел“-и. Имаше такъв вестник. Ние го разглеждахме заради многото рисунки. Даже у дома в мазето се пазят една или две годишнини. Взех ги от някогашните „Вторични суровини“. Вуйчо ми беше шеф на клона, та ходехме често при него и си търсехме книги и вестници в огромния куп хартия под навеса. Намирахме интересни книги – повечето отпреди 1944 година. Типично момчешки – за индианци, за пирати, за приключения къде ли не… Там ми попаднаха и книги, изрязвани от вестници и старателно подшити. Както и стари всекидневници – „Зора“, Заря“, „Утро“. А понякога и по-нови – сред които „Народен спорт“, „Стършел“…

И в тоя сатиричен вестник имаше карикатури. Запомних някои модерни, сред които Джони Лекето. Както и бюрократа. И двамата с  тънки мустачки на миши лица. Само дето Джони беше млад, а бюрократът с гола глава, покрита с редка косица…

Та именно на тоя карикатурен образ прилича Ангелов…

- Кога за последно видяхте съседите си?

Имам чувството, че косицата му потрепна, но лицето остана каменно:

- Вижте, господине, ние сме в голям град. Всеки ден срещам хиляди хора, от които десетки познавам. А тук, в нашия блок, се срещаме постоянно – по стълбите, в асансьора, пред вратата… И, честно ви казвам, не помня кога за последно се видяхме. Може би в срядата или четвъртъка преди… Това, дето стана…

Василев се е подпрял на бар плота.

- И, все пак – пита той – в кой от двата дни?

- Не помня, нали ви казах… Пък и какво значение има – аз под подозрение ли съм?

Успокоявам го:

- Разбира се, че не – Макар да съм скептик: всъщност, защо да се разбира и защо „не“ – Разбира се, че не… Но искаме да установим с кого се е срещал. Може да сте забелязал нещо или някого…

Ангелов даже не се замисля:

- Питаха ме вече. И то два пъти…

- Зная… Четохме документите…

Той вдига очи към тавана – като че смята нещо наум. После ме поглежда:

- Няма да крия – рядко се виждахме с него. Не сме приятели, разни интереси имаме, а и той не излизаше често от апартамента си. Аз към седем съм на път, а човекът беше пенсионер, обикновено към обяд отиваше до пазара…

Ясно… Съвременен човек в съвременен град. С жена си се среща само вечер, а се разделя сутрин. Понякога и в апартамента си се разминават като кораби в океана – далечни, непознати, често и опасни…

- А за външни хора нещо?

Ангелов живва:

- Последните дни много ги има тук. Говоря за строителите. Трети ден са се развихрили, щъкат нагоре-надолу. И все боклук правят…. Що пясък и цимент нанесоха… Казвам му на Кольо… На Шанков, де – абе, дай да добавим в договора точка, дето им забранява да влизат във входа…

- А как да отиват горе? – пита Василев.

- Имат хаспел, с него ще им е и по-бързо. Лекьосаха асансьора…

Разговорът се забатачва върху дребните проблеми на живущите. И се налага да го върна в релсите…

- Кажете ми, Ангелов… - започвам, но в този момент на вратата се появява Здравчев и ме поглежда. Така че аз разбирам – важно, много важно нещо има да ми казва. Затова се извръщам към Василев:

- Продължи, моля те – и излизам…

В коридора е само Хинов. Стои до стола и внимателно следи ситуацията. Спирам до него:

- Нещо особено?

- Съвсем не – отчетливо рапортува той…

- А при мен има – казва Здравчев…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Отново на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??