Нощ в клуба - 1.
Произведение от няколко части
-
1666 2 8Проза » Повести и романи
-
829 1 4Проза » Повести и романи
-
869 1 7Проза » Повести и романи
-
931 1 5Проза » Повести и романи
-
862 1 3Проза » Повести и романи
-
1141 1 6Проза » Повести и романи
-
990 1 7Проза » Повести и романи
-
915 1 7Проза » Повести и романи
-
866 1 4Проза » Повести и романи
-
912 1 11Проза » Повести и романи
-
1114 2 9Проза » Повести и романи
21,00 – 21,30 часа.
Додрямва ми се. Почти като на състезателите по бавен тръс с топка, които се разхождат на екрана. Едните – ясно защо. Вкарали два гола, вече са убедени, че мачът е свършил. Другите... Ми що да тичат – нали виждат, че мачът е свършил...
А то второто полувреме едва започва...
И на мен ми се спи...
Даже изключително интересното криминале едва подпира очите ми със сюжета и героите си. Жорж Сименон... Как? Вие не сте чели Жорж Сименон? Какво да ви кажа... При баба Агата е интересно за математиците – имаме такова условие, тия са хората, кой е убиецът... При Сименон имаме хора... И пак хора... И още хора...
Взема една частица от обществото – семейство, род, квартал, град... И започва психологическия анализ: кой и защо би убил... Как, кога – това са подробности. Мегре търси причините в човека, търси да покаже това камъче, в което се спъва някой и изпада от хуманните граници на човешкото...
А, ама аз се поразсъних, докато си мислех за Сименон... Колко е красиво наоколо... И спокойно... Някъде пеят красиви гласове...
Пеят – друг път... Телефонът ми звъни... Мама му стара, те на, ако колегата пак не се е „разболял”...
- Да – изръмжавам, за да покажа на отсрещния колко неуместно е да разбужда един трудов човек, решил законно да си отдъхне след тежкия ден...
- Извинявай...
Разбира се, че е шефът... И знае, че разбирам какво следва...
- Какво му има тоя път?
- Вече го оперираха – казва той... Ха?! Ама и истински болести ли е имал...
---И сега трябва да отида, та да поема дежурството... – продължавам аз мисълта му...
- По-зле... Трябва да поемеш убийството...
Хайде де, кажи... Убийство? Чие? Кога? Къде?
- Ами щото цяла седмица не съм се занимавал с убийство, та не е лошо да се раздвижа, нали? – опитвам се да иронизирам, но то е като да стреляш със сачми по слон...
- Точно... Направо казано – изключително комплициран случай... Известен човек, в много известно заведение, все известни хора са били наоколо...
- И няма кого друг да натопиш – това не го казвам на глас. Но и двамата знаем какво трябва да кажа... Ама нали съм добър и отзивчив – жена да съм, от родилното няма да излизам...
--Шефе, давай направо, а? Кого, къде, защо – ако знаеш...
Кратка тишина...
- Виж, изпращам те, защото я можеш тая пущина. Имаш око, усет, гледаш на няколко страни едновременно...
- Шефе, почвам да се плаша. С тия венцехваления, с тая „Осанна”, няма да се изненадам, ако последва и разпъването...
Той въздиша. Хич не му се ще да ми казва каквото и да е, не иска да се забърква, някак си, ако може... Абе, хем да обира лаврите, хем да е все в бяло...
- Господин Перлов се обади. Препоръча да те извикам...
Охо! И откога Перлов е станал началник? Нали уж – честен частник, фондация върти, благотворителност, туй-онуй...
- Да, да – сега ще питаш защо той... Виж, станало е голямо произшествие. Утре чакай по всички медии да ни показват... Накратко – в „Night club” има убийство... Господин Кринчев...
Тишина настава и от двете страни... Господин Кринчев – това е Вальо Кринчето. Бивша мутра, бос на бившата охранителна фирма „Крин 89”, бивш рекетьор, бивш бандит, бивш насилник, бивш... Бивш ли?
А сега е господин Валентин Кринчев – председател на Общинския съвет, в ръководството на управляващата страната партия, мултимилионер /някой говорят, че отдавна е минал първия милиард/, честен частник – собственик на няколко еднолични фирми, акционер в различни дружества /говорят, че останалите акционери са фиктивни, Кринчето знае да дели само на едно/, някои от които международни или се водят официално чуждестранни...
То си е за зор...
- Разбирам... И ми е ясно защо Перлов ме препоръчва...
- Все още никой не знае за убийството. Намерили са го Перлов и бодигардът му. И веднага ми се обади. Има някои препоръки към теб...
Хм, хм... Почва голямата игра...
- Към мен? Перлов? Или от теб, шефе?
- Чрез мен – от него...
След което започва да ми изрежда ЦУ-тата... Ценните указания..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
