00, 00 – 00,30 часа.
Мълчим и двамата. Засега въпроси нямам. А той е достатъчно умен и хитър, та да поставя задачи. Важното е, че постави жалони по пътя...
И най-важното – табелка. „Търси сред тоя елит!”...
Ще проверя и тук...
В този момент пристигат Здравчев, Каменов, а почти веднага – след учтиво чукане, Динков довежда млада жена...
Не трепвам дори с мигли, гледам я спокойно и индеферентно. Вътрешно обаче... меко е да кажа, че съм смаян...
Виждам я всяка сутрин... Почти... Към седем аз пресичам големия площад на път за управлението. А тя идва насреща ми. Доскоро смятах, че отива към общината или някоя от многобройните служби, чиито офиси се разполагаха във Високото тяло...
Пък то...
А момичето е красиво... Много красиво... Черна коса, зелени очи, тяло... Разбирам как тренирано... При това умело носи кротката и смирена маска, която е отличителна черта на свободомислещите дами...
Даааа...
И защо трябваше илюзията да рухне? По-добре да си я бях срещал, да се любувам, да се лъжа...
А то сега...
Реалността пак смачка в калта романтиката...
Обаче, време за терзания нямам. И затова насмитам всички тия мрачни мисли нейде в ъгъла на съзнанието. След което включвам автоматиката на работата ми...
- Вашето име?
- Ина... Ина Василева...
Автоматично продължавам – адрес, документите може ли, месторабота... И пак смайване:
- Секретар-преводачка в ДДК...
Пак една от тия контролиращи дирекции... В града ни са поне седем или осем, в тях намират работа все приближени на властта. При това млади жени и мъже – кой нечий син, коя нечия любовница... Като почти никого от тях не съкращават след падането на покровителите им от власт. Новите управляващи веднага приемат досегашния антураж на властимащите и хич не се оплакват от... възможностите им... Защото тяхната работа обикновено е извън официалните им прерогативи… Жива връзка, подходяща любовница, нужен кадър…
- О, добре... Говорите езици?
- Само английски, немски и испански – смразява ме с поглед Ина...
Поглеждам я – на вид много смутен...
- Извинете, но ще трябва да ви задам някои въпроси... Господин Динков, Каменов... Бихте ли...
Динков е наясно и спазва етикета – да не се говори и знае много-много коя е курва, с кого какво... Каменов е още аджамия и не помръдва. Здравчев го побутва към вратата и младежът с неохота излиза след управителя. Перлов не се забелязва – макар че е седнал в креслото до прозореца, имам усещането, че там е празно. Здравчев се подпира на вратата...
- Бихте ли ми казали какво стана? – питам почти учтиво. С тон, все едно не говорим за забавление на богаташ с проститутка и внезапното му убийство...
Така се държи и момичето...
- Извинете, че не ви дочаках – казва тя и аз едва не й вярвам. Но нещо ми показва висш професионализъм не само в занаята й, а и в работата, че и в мелодраматичните изпълнения – Беше ужасно...
Тук логично следва очакваната драматична пауза, преход към изпадане в истерия, гарнирано със сълзи и сополи...
Обаче, за моя изненада – истерия няма...
Оооо, това момиче е висока класа! Успя да преодолее мечтаното от жените състояние на шадраванно напоително смесване на думи и хлипания... И продължи сдържано – готова на всичко, само и само да помогне на родната полиция...
- Вальо влезе в банята... По негови си дела... После вратата се отвори, той се измъкна, свит, хванал се за стомаха, направи две-три крачки и рухна там... – След което посочи мястото, белязано от локвичка кръв...
Е, тук се изложи... Не трябваше да струпва в едно сложно изречение такава сцена на трагизъм, не биваше да е толкова обстоятелствена като авторка на любовен роман... Ужасена била, избягала, успокоявали я... Обаче, успяла да види всичко – при това в детайли...
- Убиеца видяхте ли?
- Не... А и нямаше как... Сигурно се е измъкнал през шкафа...
Шкафа? Какъв шкаф? Да, имаше хубав, резбован шкаф с огледало – в предверието на банята. Но – през шкафа???
Отворих вратата към банята. Шкафът беше вдясно, срещу закачалките за дрехи, под които имаше кушетка – удобство при събличането...
Бутнах и вратата към банята. Кръвта беше измита, а и тук беше текла малко. Ваната блестеше отсреща, до нея душ, срещу него голямо огледало...
Отворих шкафа...
Боже, това родните богаташи хептен са изкрейзили...
В шкафа има стол – въртящ се, при това. Отляво голямо стъкло. Досещам се, че от другата страна е огледалото в банята. Удобно за избор на десертче – седи си потребителят, оглежда къпещата се стока, избира по вкуса си...
А може да си я хареса още при разопаковането й в предверието...
Но – в шкафа ли чака?
Вглеждам се. Е, както и да се маскира, процепът, очертаващ входа, личи. Дръжка няма. Бутам внимателно – вратата се отваря и зад нея се вижда тесен коридор. В него има още една подобна врата, а на отсрещната стена е нормалната врата – като всички на втория етаж. Предполагам, че отвън са окачили и номер – да не се различава от останалите...
И така – убиецът е знаел за шкафа и огледалото, имал е и ключ. Надали тия врати биваха оставени така, отворени. Влязъл е, изчакал е и... А отде е знаел, че Крънчев ще се къпе?
Което питам, когато се връщам в стаята. Неопределен като посока, но ясно насочен към Перлов и Ина въпрос...
Перлов ми отговаря:
- Той си беше тертиплия. Не обичаше да общува с коя да е... – Това „общува” прозвуча толкова фалшиво... Оставаше да каже „да изобщува коя да е”... – И май всички знаехме колко държи на хигиената – при всяко посещение вземаше поне два пъти душ, отделно, че обичаше сауната...
- А днес?
- Ами – не зная, но съм сигурен, че никога не би...
Аха да каже – „преди да изчука Ина”, но придобития външен финес го накара да се сдържи. Погледна проститутката почти виновно... Тя пък даже не мигна. Добре играе ролята си – това е професия, изискваща да отваря краката и да затваря устата. Освен, когато тя зейва по желание на клиента...
Уф… Извинете, но в подобна среда, при подобни обстоятелства всеки истински мъж би станал циник. Освен тия, дето са си цинични простаци и приемат ставащото като нормално…
Това момиче май е модел за съвременна жена – интелигентна, с артистични заложби, сексапилна, умееща да привлича вниманието и едновременно с това да създава образа на Гергана, пиле шарено, успешно разделяща секса и любовта, като от едното печели, а другото пази за себе си…
Така че – налага се да прибера нейде навътре мъжа, а да оставя навън ченгето. Безполово, роботизирано, имунизирано срещу емоции…
- Разбирам… Сауна?
- Имаме – казва управителят – в сутерена. Всъщност, там е цял комплекс. Сауна, фитнес, малка механа…
Даааа… Е, така е – де едно ченге ще има понятие какво е това „Niht club”…
- Колко души са в персонала ви?
- В зависимост от натовареността – между десет и двадесет и пет… - обяснява ми Динков – Днес са към двадесет. Все пак, почивен ден, хората искат да разпуснат…
- Може ли да ги извикате? На разговор? И, разбира се – не наведнъж…
- Моля, моля – веднага се съгласява той, уловил бързия поглед на Перлов – Само кажете къде да идват…
Оглеждам се. Нощта тук не влиза – навсякъде осветено, дори бляскаво… Където и да е…
- Хайде да направим така. Единият ми колега ще е в голямото фоайе, вторият ще се срещне с дамите в някоя удобна стая до малкия салон… Те нали сега са там? – Управителят кима – Аз ще съм тук и ще съгласувам беседите. Младият колега нека се срещне с персонала – готвачите, общите работници…
Перлов разбира, че няма как да контролира нещата и учтиво пита:
- Аз къде да съм?
- Господин Перлов, що за въпрос? Вие сте свободен да бъдете където щете…из зданието… Имам телефона ви, ако ми потрябвате за помощ – веднага ще звънна… - и се обръщам към Динков – При мен изпратете портиера…
Звънвам на Киров и Здравчев, инструктирам ги. Помолвам Здравчев да даде някои насоки на стажанта и да му изпрати готвачите – един по един…
© Георги Коновски Всички права запазени