Нощ в клуба - 4.

23,00 – 00,00 часа.

Когато влизам в третия кабинет /така определя стаите управителят/, екипът е вече там. Експертите снимат, оглеждат всичко, вземат отпечатъци от стените, масата, столовете, леглото... Докторът се е навел и разглежда сгърчения труп - между ниския елегантен шкаф и едва различаващата се в стената врата...

Перлов учтиво и възпитано е останал в коридора, управителят е до него. Пред вратата стои полицай...

Киров бавно мести поглед из кабинета. Типично за него – обича всичко да му е ясно, да има видима представа, а после да търси особеностите на престъплението...

Аз пък действам по друг метод. Бърз оглед на обстановката. На масата – квалитетна бутилка, две чашки, малко мезета – по нашенски казано, защото хич не са нашенски: фъстъчки, бадеми, някакви екзотични плодове...

На разхвърляното легло е метната дамска хавлия, мъжката е край трупа. Проследявам тънката кървава следа към вратата – на банята, предполагам...

- Там го е наръгал – казва докторът, виждайки накъде съм се вперил – Зверски го е наръгал, в черния дроб изглежда... Натам – знаеш, аутопсията...

- Какво означава „зверски”? – питам, макар да усещам значението...

- Какво... Не е бил колач, демек – нищо професионално. Колачът забива ножа в жизненоважно място, поразява отведнъж, просто пресича живота... А този е ръгнал със замах, с желание да причини болка. И е завъртял ножа... Неофициално, но мисля, че не е професионалист...

Хм... Това някак си...

Непрофесионалист? В клуба, пълен с бивши престъпници и много свободни жени, изведнъж се промъква непрофесионалист? Някак си...

- Докторе, а ще успееш ли...

- Пак ли... Ще речеш, че само за теб работя...

- Тая вечер ще е спокойна, обещавам ти да няма друго убийство... Така – след два-три часа... – едва не хленча като влюбен пубер на първа среща...

Докторът неопределено кима. После се заглежда в тавана...

- Звънни нейде към 4 часа... Ще има нещичко, но не обещавам. Официалните документи – знаеш...

Знам, знам...

Наоколо суетнята позатихва. Фотоапаратите и камерите са затворени в калъфите, двама санитари покриват трупа, вече сложен на носилката, Киров извежда свършилите работата си хора...

Оставаме двама – аз и Здравчев...

Мълчим, гледаме, мислим...

- Влязъл е от нейде – казва Здравчев – и е излязъл...

- Прозореца на банята?

- Втори етаж... И е затворен отвътре...

- Което нищо не означава. Може след убийството да го е затворил...

- Ще разберем от дактилоскопите... Обещаха скоро да има резултати...

- Нещо да ти прави впечатление?

Здравчев се замисля...

- Боже, къде е жената? Тук е имало жена... Къде е?

- Именно – казвам аз и отварям вратата към коридора – Господине... Извинете, не чух името ви...

Управителят изниква на прага, но не влиза. Гледа внимателно и мълчи старателно. И как няма да мълчи... Перлов е в коридора...

- Динков... Харалампи Динков... – представя се управителят, все още говорейки едновременно на мен и Перлов...

- Влезте, влезте... И вие, господин Перлов – въздишката на управителя е почти гръмка. Босът му ще е тук, сам да чуе как подчиненият умее да мълчи...

Перлов го побутва и влизат. Тишина. Аз оглеждам тежката завеса пред прозореца – абсолютен кич в стил виенски бардак. Здравчев се е заинтересувал от някаква картина – оригинал, предполагам. Оригинална и по съдържание – подобен пейзаж би могло да има на някоя измислена от дрогиран фантаст планета. Перлов е скромно изправен до входа. А Динков... Той просто с цялото си същество демонстрира мерак за служене и подчинение...

Но няма време за мълчание...

- Господин Динков, убитият беше уважавам човек...

- Да, да... – Динков направо се разстила, макар че оня няма как да го чуе...

- И не си е падал по някакви сексуални изкривявания...

Лицето му изразява огромно възмущение, толкова голямо, че едва успява да разклати глава...

- Тоест, да не търсим някакви мъже, младежи, кози... – ставам все по-нагъл, според погледа на Перлов. Обаче си мълчи и гледа към ужасения управител...

- И това ме кара да попитам: къде е жената?

Динков се е взрял внимателно в пода – като че ще се вдигне килимът и от там ще се появи жената...

После ме поглежда, като полускрито плъзва поглед към Перлов...

- Разбирате, нали...

- Не, не съм наясно...

- Тя е тук... Но й стана зле и сега...

- И сега я доведете... Веднага, ако обичате...

Управителят излиза, като пак се мъчи да улови погледа на Перлов. Но оня внимателно изследва тежката завеса...

Изчаква вратата да се затвори и казва:

- Извинете, обаче бих искал да кажа нещо...

Този път очите му са впити в Здравчев... Който разбира ситуацията и се запътва навън:

- Аз ще видя стажантчето къде изчезна...

Приемам инициативата му...

А Перлов бързо говори:

- Вие сте опитен полицай и добре разбирате цялата деликатност на ситуацията... Председателят на Общинския съвет – и убийство... При това на мъртвия му тежи миналото, носят се всякакви слухове...

Кимам съгласно. Наистина – даже няма нужда шефът да ме инструктира. Нещата този път са хептен оплескани. И, между другото, нямам намерение аз да ги чистя...

- Ако ме питате за мнението ми... – започва Перлов...

- Интересно ми е – учтив съм като английски лорд на конните надбягвания в Аскът...

- Убиецът е някой тук... Да, да – не ме гледайте така учудено. Добре разбирам ситуацията. И нямам намерение да подлагам на обществено обсъждане цялата ни каста – заради някой немислещ убиец... Ние се мразехме – много се мразехме. Но – преди години.  И Кринчев не беше цвете за мирисане, и мнозина от нас... Обаче, вече десетина години в града цари мир... Или примирие... Нямаме полза от конфликти. Да, има конкуренция, има борба за кокала, но в рамките на закона... И малко около него... Обаче, представяте ли си какво ще стане, ако започнат пак междуособни войни?

Представям си. Най-вече – увеличена работа за нас. Трупове, разследвания, все неизвестни престъпници... И рискове за мирните хора...

- Затова успях да поговоря с няколко човека... Не са тайна – доктор Мартинов, Климентов, Христов и Данев... Силни и уважавани хора. Авторитетни. И законопослушни...

Тук щях да се изсмея, но съм бил свидетел и на по-големи илюзии...

- Просто решихме да направим всичко възможно, за да бъде открит убиецът. Който и да е. Особено, ако е от нашите среди. Не бива, в никакъв случай не бива да се подмине това престъпление...

- А нима знаете кой е?

Перлов въздъхва – почти искрено...

- Няма да крия. Кринчев не ми беше любимец, макар и съдружник. И тук, в тоя клуб...

Правя изненадана физиономия. Макар че наистина се поучудих – защо му трябва да ми дава тая информация? Всъщност – ясно е. Откровено ми заявява, че мога да направя всичко, но да открия убиеца. Демек – сигурен е, че това не е някой от неговото обкръжение. А другите… Ако е някой конкурент – още по-добре, ще го премахнат с моите ръце. Ако е непринадлежащ към групата му – ще изчистят евентуалната опасност…

- И така – исках да ви кажа: имате картбланш и от нас. Трябва, на всяка цена трябва да разберем кой е слабото звено сред нас, кой нарушава закона и нашите разбирателства...

Ясно ми е, че за закона не му пука, но за тоя, дето си е позволил да създаде кризисна обстановка...

- Разбирам, господин Перлов... Ще го имам предвид... И – моля за извинение, но ми се струва, че при разследването доста често ще се обръщам към вас...

Перлов мълчаливо кимва. Всичко ни е ясно, негласното споразумение е сключено...

Ако, естествено, убиецът не е той...