"Ако още сега, на момента изпиеш до дъно тази чаша, пълна с лимонада, ще те целуна."
"А ако откажа, Пан?"
"Тогава никога няма да ме обикнеш, Дара."
Изпи я. До дъно. Ужасно лимонено-газирано преживяване. Едно от най-истинските в живота ù. Пан я целуна, но тя не го обикна.
"Нищо", каза той, "очаквах го."
Тя поиска да го зашлеви по онзи смешен момичешки начин, който обикновено мърмори единствено "По дяволите, колко съм безсилна и глупава!" Успя да се спре навреме. Беше объркана и тъжна, без да знае защо. В главата ù се търкаляха мързеливо всякакви клишета - за вечната любов от пръв поглед, за още по-вечната самота, за излъганите надежди... Все пак, Дара беше дете на холивудското безцветно кино.
"Сбогом, Пан."
"До утре, Дара."
Той я срещна на другия ден, в 6 сутринта пред нейната врата. Беше раздразнителна и адски сънлива. Едва го видя през полузатворените си очи, но нямаше начин да не го чуе - звънеше от половин час. Вместо да ù се извини, Пан ядосано заяви:
"Закъсняваме."
"За къде може д ...