Има една приказка, че разграден двор никой не може да го опази. Особено в поганско време, когато ни към живите има почит, ни към мъртвите. Затова и в гробището вършеят всякакви – от кльощави наркоманчета с глави като гумени топки до най-обикновени келеши, плъзнали на лов за духове. Но най-страшни са мъртволяците. За тая измет няма нищо свято по земята. Разравят гробовете и грабят от мъртвите каквото докопат – дрехи, одеяла, обувки... Нямат страх ни от бога, ни от закона, ни от хората. Миналото лято един колега ги спипал, накачулени като вампири над пресния гроб, а те му скочили всичките. Млатили го направо с лопатите. След няколко часа се свестил – проснат в чамовия ковчег, а под него мъртвецът – гол, както го е майка родила. Повече не дойде на работа. Полицията уж започна разследване, уж прибраха цяла една банда, а накрая – нищо. Търсели доказателства, казаха, и случаят се забрави. Колегата, бог да го прости, не можа да им дочака разследването – след два месеца го погребахме в същия п ...