Тъмнината му приканваше да го докоснеш, да го опиташ... Да видиш в него отражението на вселената. По хоризонта, упоритото слънце оставяше отпечатъци, разкривайки картина - небесното царство на звездите, и постелята им от безгрижни облаци. На места, те, гражданите на небето, с блещукането си приличаха на живо... Дишащо небесно царство. Царство на  покоя.

    Само трепетът на сърцето ми измерваше бавните стъпки на тази картина, на този спектакъл към края си. Недосегаемо, все едно излязло от сънищата ми, изпиващо до дъно преклонението и уважението ми. Стражът на нощта. Безкрайното пиршество на красотата.