23.09.2021 г., 9:59 ч.

 Новите приятели 1 

  Проза » Разкази, Други
802 0 4
Произведение от няколко части
2 мин за четене

            Не всичко върви по мед и масло на гурбетчията...

            Вместо да гледам какво пише на тавана на приземната ми стаичка и да мечтая,

обикалям из квартала, ей така да не съм в тясната си стаичка, а навън на простор и свежест...

Гледам в огромно заградено място, със складови помещения, влизат и излизат нощем

камиони, ..до огромната врата надпис '' Лахана агора '', т.е.нещо като нашите зеленчукови

борси,.. Влизам в двора, никой не ме спря,.. тировете дават назаден до рампата,.. няколко минути мотаене и започва разстоварване на стоката...

Гледам на групички по 2-3 мъже с колички, един без количка, тартора е си мисля..

            Дойдоха двама при мен,.. единият изломоти нещо на неразбираем език, другият уж

превежда, толкова вече и аз знаех гръцки език...

- Работа ли търсиш, ако искаш работа идвай с нас,.. трябва още един човек,.. плаща 50 евро

на човек на камион,.. има четери камион.. Идва ли...

Имах ли избор,.. иначе щях да броя мухите по тавана и утре да вися да ме харесат за работа...

- Идвам, готово...- съгласих се

- Плаща камион 50 евро,.. има четери камион - бърбореше ''преводача''

Отидохме при другите,.. пак започнаха разговор на неразбираем език,..

Какви ли са тези хора,.. много ми дреме,.. нали има работа,.. камионите с камъни да са пълни,

камион ще,.. ама не е един а са четери...да , ама 200 евро ще взема - разсъждавах  безгласно

- Ти от къде,.. апо пуйсе,.. ние пакистан пипъл - и посочи с ръка и към другите

- Аз съм българин , от България,.. от Филипополис ...

Пак започна оживен разговор на непознатия език...

- Аз Али,.. малко Али,.. това голямо Али,.. това Али,.. и това Али,.. а ти - представи ги ''преводача''

- Петро,.. Петро...- зашеметено отговорих

- А, Бетро,.. Бутрус...- повтаряха и кимаха одобрително с глава Алитата...

Дойде и нашият камион ,.. 20 тона цитроси в касетки...Започнахме...

Човекът без количка нареждал касетите на пода, .. а тези с количка ги вземат и карат

с количките в склада...

Без да се увъртам започнах,.. вземах по две касетки в три реда,..после още по две,..

количките тръгнаха,..докато се върнат аз бях наредил другите,.. за час минахме полувината

камион,..

- Няма пуши, свърши камион, тогава пуши.. - ме напътства ''преводача '' Али

Дойде и другия комион...

Пристигна и четвъртия,.. няма тоалетна, няма вода,...като пчелички бяхме, всеки зает

с неговата си работа...остана още един ред от него...

По едно време се огледах,..Голямото и Малкото Али ги няма...

Е, хубава минавка,.. толкова товар мина през ръцете ми, а те изчезнаха...погледнах

другите двама, стоят безучастни до количките си, а вече се зазоряваше...

Алитата дойдоха..

- Ето 200 евро за  болгаро,..Голямо  Али 200,.. Али 200,.. друг Али 200, и аз Али 200...

Изломотиха нещо пак на своя си език...

- Бетро, иска още работа,.. има камион вътре,.. камион друг,.. дава 80 евро човек,..

друг не пита, ти иска работи...тежко,..няма друго Али...

- Давайте, къде е камоина,..ще работя с пакистан пипъл ..- и широко разстворих ръце

              Голямото и Малкото Али пак изчезнаха някъде...

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, благодаря... всяко начало е трудно , но с по-вече късмет се оправя ...
  • Много работа.
    Не е лесно.
  • Роси, аз за това незабравям да вметна, че гурбртчийският живот е и тъжък, не всичко е по мед и масло...Благодаря , че се отбиваш и при мен...Приятна вечер
  • Абе камиони не съм разтоварвала, но доста чинии и казани съм измила! 🙂 Много познато!
Предложения
: ??:??