23.09.2021 г., 9:59

 Новите приятели 1

1.2K 0 4

Произведение от няколко части

2 мин за четене

            Не всичко върви по мед и масло на гурбетчията...

            Вместо да гледам какво пише на тавана на приземната ми стаичка и да мечтая,

обикалям из квартала, ей така да не съм в тясната си стаичка, а навън на простор и свежест...

Гледам в огромно заградено място, със складови помещения, влизат и излизат нощем

камиони, ..до огромната врата надпис '' Лахана агора '', т.е.нещо като нашите зеленчукови

борси,.. Влизам в двора, никой не ме спря,.. тировете дават назаден до рампата,.. няколко минути мотаене и започва разстоварване на стоката...

Гледам на групички по 2-3 мъже с колички, един без количка, тартора е си мисля..

            Дойдоха двама при мен,.. единият изломоти нещо на неразбираем език, другият уж

превежда, толкова вече и аз знаех гръцки език...

- Работа ли търсиш, ако искаш работа идвай с нас,.. трябва още един човек,.. плаща 50 евро

на човек на камион,.. има четери камион.. Идва ли...

Имах ли избор,.. иначе щях да броя мухите по тавана и утре да вися да ме харесат за работа...

- Идвам, готово...- съгласих се

- Плаща камион 50 евро,.. има четери камион - бърбореше ''преводача''

Отидохме при другите,.. пак започнаха разговор на неразбираем език,..

Какви ли са тези хора,.. много ми дреме,.. нали има работа,.. камионите с камъни да са пълни,

камион ще,.. ама не е един а са четери...да , ама 200 евро ще взема - разсъждавах  безгласно

- Ти от къде,.. апо пуйсе,.. ние пакистан пипъл - и посочи с ръка и към другите

- Аз съм българин , от България,.. от Филипополис ...

Пак започна оживен разговор на непознатия език...

- Аз Али,.. малко Али,.. това голямо Али,.. това Али,.. и това Али,.. а ти - представи ги ''преводача''

- Петро,.. Петро...- зашеметено отговорих

- А, Бетро,.. Бутрус...- повтаряха и кимаха одобрително с глава Алитата...

Дойде и нашият камион ,.. 20 тона цитроси в касетки...Започнахме...

Човекът без количка нареждал касетите на пода, .. а тези с количка ги вземат и карат

с количките в склада...

Без да се увъртам започнах,.. вземах по две касетки в три реда,..после още по две,..

количките тръгнаха,..докато се върнат аз бях наредил другите,.. за час минахме полувината

камион,..

- Няма пуши, свърши камион, тогава пуши.. - ме напътства ''преводача '' Али

Дойде и другия комион...

Пристигна и четвъртия,.. няма тоалетна, няма вода,...като пчелички бяхме, всеки зает

с неговата си работа...остана още един ред от него...

По едно време се огледах,..Голямото и Малкото Али ги няма...

Е, хубава минавка,.. толкова товар мина през ръцете ми, а те изчезнаха...погледнах

другите двама, стоят безучастни до количките си, а вече се зазоряваше...

Алитата дойдоха..

- Ето 200 евро за  болгаро,..Голямо  Али 200,.. Али 200,.. друг Али 200, и аз Али 200...

Изломотиха нещо пак на своя си език...

- Бетро, иска още работа,.. има камион вътре,.. камион друг,.. дава 80 евро човек,..

друг не пита, ти иска работи...тежко,..няма друго Али...

- Давайте, къде е камоина,..ще работя с пакистан пипъл ..- и широко разстворих ръце

              Голямото и Малкото Али пак изчезнаха някъде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, благодаря... всяко начало е трудно , но с по-вече късмет се оправя ...
  • Много работа.
    Не е лесно.
  • Роси, аз за това незабравям да вметна, че гурбртчийският живот е и тъжък, не всичко е по мед и масло...Благодаря , че се отбиваш и при мен...Приятна вечер
  • Абе камиони не съм разтоварвала, но доста чинии и казани съм измила! 🙂 Много познато!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...