Новите приятели 3

              Бяха приготвили трапезата,.. на чиста зелена покривка бяха сложили пилешко

варено месо с ориз,.парчета печено пиле, катофи,.. и чай, чай Камел и чай Каркаде...

Сега забелязах и още един човек в жилището им,младо момче с току що набола брада...

- Бетро, пакистан човек моли Аллах,.. ти стой, може гледа,. днес нас  голям празник...

Всички се подредиха в редица, Голямото Али най-отпред,.. и молитченният им ритуал започна

В знак на уважение и почит стоях изправен и немърдащ...

Гледах и се удивлявах,..клякаха в синхрон,.. кланяха се, изправяха се,..мърмореха нещо....

Насядахме на рогозката, обградени от възглавници...

Настъпи кратко мълчание...Голямото Али вдигна отнови двете си ръце, измърмори нещо,

отчупи  от приготвения хляб и хапна,... мигом другите го последваха...

Започна глъчка, както при нашенски събирания.., всеки присягаше към ястията и чая...

- Али, кое е това момче,.. - обърнах се към ''преводача''

- Това, ново Али,.. 15 дена тука, още не знаеш нищо,..ново  Али жена, мой сестра,..

идва тук работи,.. ново Али имаш две бейби,...

- А сега работи ли някъде...

- Не, сега той готвиш,.. чистиш,.. пакистански човек дава него сега евро да праща къща...

Може друга седмица работи строителство..- важно каза '' преводача ''

- Е, в строителството, не е ли много далече по другите квартали...

- Далече,.. ново Али  млад и много здрав пакистан човек,.. работи трябва има къща и

трябва праща пари на къща.. - завърши '' преводача ''

               Стана ми неудобно,.. какви хора, ще оставят роднината си да се мъчи из обектите,   а няма да ми кажат '' Хайде, имаме си вече наш работник, благодарим  ти...''

Отношението им към мен с нищо не се промени ,.. разстоварваме,

почиваме пак накуп,.. Алито превежда при необходимост,  ..

Нещо ме измъчваше...

Значи тези хора жертват  свой човек и го пращат  да работи другаде,.. а аз да заемам

мястото  му сред неговите сънародници...даже не изповядам и тяхната  религия.

Иначе бях доволен от парите,.. а те от работата ми...

Нещо не ми ли липсваше,.. даа, свободата, или по-скоро лентяйството в събота и неделя,

да зяпам безцелно и да се скитам из Атина,... да мързелувам на плажа.

Ето те, Алитата имат ясна цел, да работят и изпращат пари в Пакистан за семействата си,...

а, аз,.. Акропол, музеи,.. Омония...

Четвъртък вечер  мина под обичайните  неща,.. камиони,.. колички...работа

              Петъчното утро беше настъпило,.. свежо и прохладно...

              Решението бе взето...

Раздадоха парите и се приготвяме за тръгване към къщи

- Али - обърнах се към ''преводача'' - Искам  да кажа нещо на пакистански човек...

Момчета, благодаря ви много, че толкова много време работихме заедно без хър-мър

Налага се да ви напусна,... намерих друга квартира далеч от тук,и ще ми е трудно

да пътувам и работя,...Винаги ще си спомням за вас с умиление...

Новите ми приятели сякаш не можеха да асимилират казаното...

Прегърнахме се всички заедно,.. главите ни се опряха една в друга...

             По мъжките ни лица се появиха сълзи...

             Огряни от ранните слънчеви лъчи изглеждаха като рубини.....