15.11.2023 г., 11:42 ч.

Ново начало - четвърта част 

  Проза » Разкази, Еротична
795 0 2
7 мин за четене

 

 

          Мария се събуди от неистово желание да почувства нечия топлина до своето тяло. Беше изминала над половин година от онзи ужасен миг, в който разбра, че надеждата ѝ за спокоен живот бе си отишла заедно с човека, който ѝ го предложи. Въпреки голямата разлика във възрастта, той бе изключително чаровен и ерудиран мъж и с него тя се чувстваше сигурна и защитена. Освен това, той силно я обичаше, пленен от невероятната ѝ красота и природен интелект. С огромна радост той ѝ посвещаваше всяка свободна минутка от своето изключително натоварено ежедневие и това продължи почти четири години. Години, през които се срещаха когато му беше възможно, обикновено в почивните дни, пътуваха, ходеха на опера и театър, или просто разговаряха дълго на най-различни теми и естествено се любеха, само как се любеха, с безкрайна нежност и пълно отдаване на душа и тяло, до пълна изнемога... А сега всичко това бе безвъзвратно отминало. Явно този спомен бе накарал тялото ѝ да потръпне в очакване на неговите ласки. Тя усещаше болезнени конвулсии ниско в слабините си, а освен това зърната на гърдите ѝ бяха набъбнали като след бурен оргазъм.

 

          Стана от леглото, направи си силно, късо кафе, изпи го на малки глътки заедно с неизбежната цигара, но възбудата ѝ не премина и тя остана подвластна на желанието да изпита отново задъхано, мъжко тяло върху своето. Влезе в банята и си пусна душа, като остави струята хладка вода да я облива в продължение на няколко минути. Противно на очакванията, възбудата не премина, а зърната ѝ станаха още по-големи и твърди, сякаш току-що неговите устни се бяха отдръпнали от тях, плъзгайки се надолу по корема, за да достигнат до най-интимния ѝ орган. Само при тази мисъл тя отново потръпна и ръката ѝ се спусна между бедрата, потъвайки в тясното влагалище. Отначало движенията на пръстите бяха много бавни, като че ли вършеха някакво светотатство, но постепенно разумът ѝ се замъгли и тя се отдаде на емоциите си. Движенията ставаха все по-бързи и резки, докато изведнъж не усети как от недрата ѝ плисна струя топла течност, и тя отрони страстна въздишка. След това остана още известно време под душа, сякаш, за да отмие от себе си мисълта, че е изневерила по този начин на човека, който бе готов на всичко за нея. Излезе от банята, завита в хавлия и се отпусна на леглото, което бе ням свидетел на техните бурни, любовни нощи. Сега това повече никога нямаше да се повтори, поне не и с този човек, а може би, и не с толкова нежност, и себеотдаване.

 

          Облече се и се приготви за работа. На спирката имаше много хора, а автобусът закъсняваше, така че тълпата от чакащи и изнервени хора стана още по-голяма. Най-накрая превозното средство пристигна добре претъпкано и се наложи да се притисне към другите пътници, ако не искаше да закъснее, а това не биваше да се случва, тъй като ѝ предстоеше много важна среща. След двадесет минути стигна на своята спирка и с облекчение слезе от автобуса, измъквайки се от неволно притисналия се до нея младеж. Тя отново изпита силна възбуда от допира на неговото мускулесто тяло до своето и с пламнало от физическия контакт лице стигна до офиса. Влезе, седна пред компютъра и отвори нужното досие. Имаше още малко време преди срещата и тя набързо обсъди с шефа си последните подробности по сделката, която бе ѝ отнела толкова много време и усилия, но все пак бе успяла да я доведе до успешен край и сега оставаше само формалното уреждане на документите, и изповядването ѝ пред нотариус.

 

          В точно уречения час, клиентите пристигнаха и всички заедно се отправиха към близката нотариална кантора. Най-накрая тя можеше да си отдъхне и да се наслади на плодовете от усиления си труд, и може би да се освободи от натрупалото се напрежение, както в личния, така и в служебния си живот. Искаше ѝ се, много ѝ се искаше този жесток инцидент, отнел ѝ човека до нея, никога да не беше се случвал, но какво да се прави, това беше факт. Тя ясно си даваше сметка, че трябва да го превъзмогне и да продължи живота си, да преодолее тежките препятствия, които съдбата ѝ поднасяше едно след друго. Трябваше и тази дума все по-отчетливо превземаше нейното съзнание. Да, трябваше и не заради себе си, а и заради най-скъпото ѝ същество - детето. Това решение бе трудно, може би най-трудното, което бе вземала досега, но беше време да постави живота си на нови релси. И тя се реши...

 

          Марин, шефът ѝ бе също мъж на възраст, но бе от поколението, за което понятията достойнство, чест и уважение към жената не бяха празни думи. Въпреки побелелите коси, фигурата му бе стегната, а лицето му излъчваше увереност и спокойствие, спокойствие от което тя имаше огромна нужда. Той бе изключително умен и знаещ човек, с който можеше да разговаря за всичко, което я вълнуваше, и същевременно притежаваше безценен опит, натрупан през дългата му кариера на ръководител от висшия ешелон. След пенсионирането си, бе открил своя фирма за консултантски услуги и поради разрасналият се обем на работа, я бе привлякъл за своя сътрудничка, и постепенно ѝ бе делегирал права да договаря, и изпълнява поръчки на клиентите. С него се работеше добре, а и той не криеше своите симпатии спрямо нея, но никога не си бе позволил да я притесни, и да ѝ постави други изисквания, освен от чисто професионален характер. Тя беше невероятно красива жена, която не можеше да се оплаче от липса на ухажори, така че можеше безпогрешно да разбере с женската си интуиция, кога един мъж има интерес към някоя жена. А случаят беше точно такъв и тя безпогрешно го беше усетила!

 

          След успешното приключване на важната за фирмата сделка, той ѝ предложи да я отпразнуват с вечеря в новооткрития, в близкия курорт, изискан ресторант и тя без колебания прие, с ясното съзнание, че тази вечер ще прави любов, любов с мъж от плът и кръв, истинска любов, а не като сутрешната случка под душа. Тялото ѝ бе зажадняло за мъжки ласки и тя щеше да ги получи тази нощ.

 

          Разбраха се, че вечерта той ще я вземе с такси от нейния дом и ще отидат да празнуват. Тя се прибра вкъщи, за да се приготви и след като отключи входната врата отново се замисли над вече взетото решение да промени живота си. Първо трябваше да намери бавачка за детето си, защото не можеше да го остави само цяла вечер, а ако всичко се развиеше както го бе предвидила, може би и цяла нощ. Обади се на една от малкото си приятелки и след кратък разговор, проблемът бе решен. Тя също имаше малко дете, така че двете щяха да си поиграят заедно, докато мама отсъстваше.

 

          След като се справи с тази задача, тя отново си взе душ и започна да се облича. Отвори гардероба, взе си бельо, сложи си лек грим, спирала на миглите, червило, любимия си парфюм и избра дълга, черна, и прилепнала рокля, която подчертаваше безупречното ѝ тяло, и изваяните гърди. Роклята имаше много дълга и леко изместена встрани цепка, стигаща почти до слабините ѝ, която при всяко, макар, и леко движение, разкриваше безкрайните ѝ стройни бедра. Разреса дългата си до кръста гъста, черна коса, огледа се за последен път, и зачака. След няколко минути на вратата се позвъни и тя отвори. Той бе дошъл с голям букет червени рози и ѝ ги подаде с изискан маниер. Мария ги прие с благодарност, хвана го под ръка и двамата слязоха при таксито.

 

          Следва

© Ники Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??