Новодошла
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
През прозореца на спалнята ясно се виждаше голата ѝ фигура, изтегнала се на леглото с дясна ръка между бедрата. В топлата тъмнина единствено светлината от лаптопа очертаваше извивките ѝ, надигащи се като вълни. Гледам я така вече цяла седмица, знам къде ѝ харесва, знам колко време ѝ трябва и как звучи, когато оргазмите ѝ я изпълват. Знам, че мога да ѝ дам много повече, отколкото собствените ѝ предвидими движения.
Но в момента тя лежи по гръб сама. Ноктите на лявата ѝ ръка се движат хищно по вътрешността на бедрото ѝ, по коремът и се вкопчват в гръдтата ѝ. Челото ѝ се сбръчква в сладост, докато облизва пръстите си и се впуска, за да отмени уморената си дясна ръка.
Гърбът ѝ се извива леко, дъхът се затаява, конвулсия, две. Отпускане. Всяка следваща вечер е малко по-скучна от предишната. По-предвидима от предишната.
Двадесет часа по-късно чакам пред вратата ѝ. Знам, че е сама, знам, че ако ми откаже ще вечеря сама, ще гледа телевизия, ще се изкъпе, ще мастурбира, докато все още е мокра, ще се подсуши и ще заспи. Вратата се отваря. Рециталът ми: добре дошла в квартала, прекалих с порциите, искаш ли да вечеряш у нас. Разбира се на осмият ден от нанасянето ѝ тук скуката я е оглозгала до кокал. Съгласява се почти веднага, но „нека виното е от нея“. Скрива се в дълбините на първия етаж и се връща с бутилка бордо и искра в очите. Добавено към моя минибар, стават 4 бутилки, които надявам се ще са достатъчни.
Салата, лазаня, преди десертът сме пресушили почти две бутилки. Погледът, който в началото се свенеше и разсейваше, вече се задържа трайно върху мен. Устните ѝ са лилави от виното, а лицето ѝ зачервено. Разбира се „става късно и ще тръгва“. Благодари ми за вечерята, за чудесната вечер. Изпращам я до вратата и ѝ помагам да облече шлифера си. Утре ще трябва да става рано за работа, казва, докато пъха ръцете си в ръкавите. Придърпвам я към себе си, докато все още държа шлифера. Заравям лице в косата ѝ, вдишам от аромата на шията ѝ, устните ми си проправят път до ухото ѝ.
-Мога да ти направя и закуска. – прошепвам, а червилото ми е оставило следа по врата ѝ.
Не ми отговаря, което засега е всичко необходимо, за да си позволя да плъзна ръце по реверите. Обхващам кръста ѝ, гмурвам се под дрехите и сграбчвам гърдите ѝ с алените си нокти. Главата ѝ се отпуска на рамото ми. Преди да е размислила вече сме в спалнята. Намирам сили да не разкъсам пуловера ѝ, а да го съблека прилично, но, кълна се, това е последното възпитано нещо, което правя тази нощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
!
