12.05.2020 г., 21:06  

Новото гнездо

843 1 0

Съборих миналогодишното лястовиче гнездо,

с метлата, която има дълга дръжка. Измазах первазите на терасата в бяло, стените на тавана с бял латекс. И си тръгнах от село...

  Когато се върнах, след края на извънредното положение, видях  ново гнездо. Лястовиците все още прелитаха. Носеха щипчици кал и сламчици...

  Комшията се провикна отсреща:

  - Гони ги тия гадове! Само цапат и правят нечистотии!

  Не му отговорих. Взех едно парченце лепкава кал, която беше паднала до изтривалката на входа. Прилепих я на новото лястовиче гнездо. Сякаш с него прилепих и моята мечта...

  Помолих се и на мен Господ да ми даде внуци. Да ми даде дни, за да им разкажа, колко трудно се правят нови гнезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...