Съборих миналогодишното лястовиче гнездо,
с метлата, която има дълга дръжка. Измазах первазите на терасата в бяло, стените на тавана с бял латекс. И си тръгнах от село...
Когато се върнах, след края на извънредното положение, видях ново гнездо. Лястовиците все още прелитаха. Носеха щипчици кал и сламчици...
Комшията се провикна отсреща:
- Гони ги тия гадове! Само цапат и правят нечистотии!
Не му отговорих. Взех едно парченце лепкава кал, която беше паднала до изтривалката на входа. Прилепих я на новото лястовиче гнездо. Сякаш с него прилепих и моята мечта...
Помолих се и на мен Господ да ми даде внуци. Да ми даде дни, за да им разкажа, колко трудно се правят нови гнезда.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up