Дали я познаваш? Тази жена, която седи до прозореца в автобуса и замислено гледа танца на дъжда отвън... Лицето ѝ е нежно и някак отнесено... Едновременно тъжно и дяволито, едно озарено лице... И без да я познаваш ще разбереш, че е влюбена, защото само това чувство може да провокира този специфичен израз на дълбока отдаденост, на едно съкровено щастие, на интимност забулена от мистерията на нощта...Предната нощ... Тя затваря очи и си спомня миг по миг от това вълшебно преживяване и магията да е с любимия, да слуша гласа му и равномерното му дишане, да го гледа докато спи и да чака да отвори очи за първи път след съня, за да се докосне до красивите им кехлибарни зеници... Тя затваря очи и мечтае... За това да го целува неспирно и пак и пак... Да гали красивото му лице с меките си длани и да го гледа с онази безумна преданост и любов, които обезоръжават и най-коравосърдечния и отдавна забравил какво е да обичаш мъж, с ледено сърце...Тя затваря очи и си представя... Представя си нажеженит ...