Из "Няколко писма до теб"
Последно и неизпратено
Видях те...Случайно стана...Седях до прозореца в трамвая и неочаквано присъствието ти се сгромоляса върху мен-седеше сам на любимата си маса на тротоара в любимото ти кафене. Пред теб беше дежурната чаша с кафе и ежедневните вестници-сутрешния ти ритуал...Доскоро и аз бях част от този ритуал...Парализирана от теб на пет метра от мен и неспособна на никакво движение, аз просто безмълвно те наблюдавах-жадно поглъщах любимото ти лице, очите ти-твоите кехлибарени, незабравими очи, бялата ти риза, която някога гладех, докато с теб се смеехме в ранната утрин, приготвяйки се за поредния ден...Нежно те погалих с поглед...Ти не ме видя. Трамваят тръгна...Но аз не бях готова да те изгубя отново...За кой ли път...Обърнах се...Но ти се скри между проблясващите гърбове на колите, сенките на високите сгради наоколо неумолимо те затулиха и колкото и да надничах, зърнах само малка част от бялото на ризата ти-като последното малко неизпепелено късче от с ...