16 мин за четене
1.
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от каменни стени, навярно някога част от къщи, сега порутени и натрошени като кости. Могили от прах и щръкнали метални артерии на останали без опора основи. Останки от хора – късове хартия, парцаливи дрехи, части на уреди от бита, тук-там няколко семейни фотографии, превърнали се в пожълтял и прегорял от слънцето пергамент с призрачни образи. И над всичко това няколко кръжащи черни птици, току надаващи грозен вой.
- Гробище! – повтори си Алексия и нагласи ремъка на автомата.
Трябваше да премине през него, иска или не. Нямаше път, макар през купищата и могилите да се виеше нещо като пътека. И други навярно идваха до тук, за да търсят Художника, промъквайки се през мъртвия град по мъртвите му улици ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация