1.
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от каменни стени, навярно някога част от къщи, сега порутени и натрошени като кости. Могили от прах и щръкнали метални артерии на останали без опора основи. Останки от хора – късове хартия, парцаливи дрехи, части на уреди от бита, тук-там няколко семейни фотографии, превърнали се в пожълтял и прегорял от слънцето пергамент с призрачни образи. И над всичко това няколко кръжащи черни птици, току надаващи грозен вой.
- Гробище! – повтори си Алексия и нагласи ремъка на автомата.
Трябваше да премине през него, иска или не. Нямаше път, макар през купищата и могилите да се виеше нещо като пътека. И други навярно идваха до тук, за да търсят Художника, промъквайки се през мъртвия град по мъртвите му улици ...