Обеците
ОБЕЦИТЕ
Откакто забраниха цигарите, секнаха и завзеклъците в кафенето. Та кой ще се зевзечи на сухо, а пък мастиката без цигарка, не върви. По тази причина, а и зарад туй че по е завет и има пейка, се изместихме на отсрещния тротоар, пред заложната къща.
То, преди това не беше заложна къща, а книжарница, ама сега в тоя глад, кой си купува книги?
Та седим си с бай ти Симо Политиката на завет пред заложната, опъваме си смукача и връткаме едно патронче с „Пещерска”, кога насреща ни бутайки проходилката си – стрина Кина:
- Симчо-о-о лелин, туй ли е дето пари на заем дават – като на песен я отпочна стрината и извади кърпа да избърше насълзеното си от следобедния бриз око.
- Тук е, стрино, но първо взимат, а после дават – смига Политиката, и се помъчи да докара оня жест, дето ще рече „аджеба”, ама него само Парцалев и Митьо Семето го могат.
- Зная-я-я, зная, Симе, ама за маминте сребърни пафти и на тати ланеца от златния часовник, ще ли ми дадът, а Симе – стегна тона стрина Кина.
- Ще-ще стрино, те най-вече за злато и сребро дават, ама колко, вътре ще ти кажат – посочва и Политиката вратата и току се иззевзечи – стрино, ти да ни си си изпила рано-рано пенсийката, а?
- Какво ти пиене бе Симе-е-е, аз отколе не посръбвам, ами внучката-а-а, Клементинчето-о-о, на работа в чужбина заминава-а-а, та да има някое евро, кат за начало-о-о - пак вкара мелодия в изречението си стрина Кина и прекрачи прага.
- Слушай сега Даскалче, щото ти си малък и незнаеш – тръгна му лафа на бай ти Симо. Аз дете бях, кога се жени най-богатата мома в квартала – Кина Коджабургазлиева. Дядо ù и баща ù адвокати. Кога тръгнали да се изслват турците и гърците, имоти за дребни стотинки купували. На сватбата, ей тая стрина Кина дет я видиш сега, беше от главата до петите в злато и сребро. Ама късмет нали е, падна й се един непрокопсаник, и преди, и след 9-ти, все по затворите киснеше. Там си и умря.
Срещу 9-ти септември, 44-та, баща ù се усетил накъде отива работата и почнал да продава. Продавал-продавал, де що имали ниви, лозя и чифлици, само градската къща оставил. Парите в злато обръщал. Като го прибрали в Белене комунистите – всичкото злато едва стигнало кожата си да отърве. Къщата пък я национализираха, библиотека беше, а сега е в основите на операта.
В таз панелка стрина Кина през 1976-та се нанесе. От „Жилфонд” й я дадоха – прекъсна разказа си Политиката, щото стрина Кина избута проходилката си през прага на заложната къща.
- Не го взеха, Симчо-о-о татевия ланец, не бил златен, а само с баня. Та обечките си дадо-о-ох, последните-е-е, ония дето като булка носи-и-их – издължи глас стрина Кина и като забърса пак очи, подкара проходилката си на към блока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
