27.09.2017 г., 21:52

Обичах

663 0 0

Обичах да те прегръщам, чувствах се закриляна. Обичах топлото ти тяло и ръцете ти, които като обръч ме обгръщаха. Обичах да те гушкам за лека нощ, обичах да споделям нощите с теб, а сутрин първа да се събуждам, за да те гледам. Никога не ми беше достатъчно, исках още и още като лакомо дете. Обичах да те дразня, да се държа глупаво, за да ми се усмихнеш. Обичах укорителния ти поглед, когато държанието ми беше детинско. Обичах лъжливите ти обещания, че ще бъдеш с мен, обичах студенината ти, макар и не винаги да я разбирах. Обичах трудния ти и невъзможен характер, който ме подлудяваше. Обичах сприхавостта ти, отиваше ти.

Това беше лятна любов с горчив привкус, буйна и нестабилна връзка, като стихия готова да помете всичко по пътя си. Всичко започна с думите:” Искаш ли да ти дам жилетката си” и завърши с една последна прегръдка, последвана от „Обади ми се, когато имаш нужда от нещо” . Моят най-важен учител, моята любов, моята страст, моята лудост, моята болка, моят дом, моето всичко и моето нищо – това беше ти, а сега си сън, който ме навестява в самотните ми нощи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bez ime Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...