30.01.2009 г., 6:41

Обичам лъжата и лицемерието

1.6K 0 2

                                  (или За лъжата и лицемерието вократце)

Обичам лъжата и лицемерието. Господи, прости ми, но наистина ги обичам.
Колко красиви са дните, в които не съм чула и дума за миналото! Без значение истинска или измислена. В такива дни аз съм себе си – премълчала какво ме е довело до този ден. Така, аз мога да се насладя на този, единствен за момента ден. А какво е премълчаването на истината за миналото, ако не лъжа?
Колко красиви са нощите, в които не съм чула дори и обещание за бъдещето! Без значение истинско или измислено. В такива нощи аз също съм себе си – премълчала надеждите си, че това, което се случва ще доведе до други, все по-красиви нощи. Така, аз мога да се насладя на тази, единствена за момента нощ. А какво е премълчаването на надеждите за бъдещето, ако не лицемерие?
Обичам лъжата и лицемерието. Само с тяхната подкрепа аз съм истинска.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петя, по-жалко е, че "ние, хората" много обичаме да лъжем.
    А произведението е просто гениално.
    Поздрав!
  • Ние, хората, много обичаме да ни лъжат!
    Ама само от нас зависи дали ще позволим да е така!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...