Обичаш ли
Обичаш ли...? Сутрин с косите ти да играя и да искам... Да те изкушавам с възможности, да се смея... С устните си по кожата ти да вая неочаквано... Мило познати невероятности и да флиртувам... Да бъде, както за първи път, едва укротимо. Отвътре и странно пърхащо... И да те мамя с черни очи... Да преминеш отвъд границата. Уханно смирена ще съм, обещаващо...
Обичаш ли...? Вечер, по люляково, призрачно синя... Да застана до теб, изпълнена с нежности и да съм готова... За нас двамата. Многозначно да плъзна ръка... И океан от диви копнежности да залее нощта, заедно с виното... Да ме желаеш, все по-силно, с всяко потрепване... На въздуха... И на ръце да ме понесеш... Както най-добре знаеш, само ти... А аз - обещавам! Ще дойда! С полъха...
© Светла Асенова Всички права запазени
Чакам си новото ти стихче...