Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съпруга и майка на две деца. Откъдето и да бъдеше погледната Елена М. Колева беше средностатистическа жена – не се отличаваше с хубост, не заемаше ръководен пост в компанията, в която работеше, не беше перфектната домакиня или съпруга. Елена М. Колева беше обикновен, с нищо отличаващ се човек.

    И като всеки обикновен човек тя притежаваше нещо изключително под повърхността. В случая на Елена това беше нейната тайна.

   Елена живеше с миналото. Тя се страхуваше от промяната и се стараеше да я избегне всеки път, когато това бе възможно. Елена М. Колева живееше с мисълта, че всяко хубаво нещо, което й се е случило, може да не се случи отново или ако евентуално се случи, то да не е толкова хубаво, колкото е било миналия път. Затова Елена М. Колева се стараеше да запази максимално дълго спомените си и да ги изживява отново и отново. Най-големият й страх беше мисълта, че може да ги забрави. Затова Елена М. Колева не се доверяваше само на спомените, а запазваше и миризмите за тях. Събираше ги в бурканчета, които пазеше в дъното на гардероба си точно под синия костюм.

   Бурканчетата съдържаха всевъзможни миризми. В едно от тях Елена М. Колева бе изпръскала половината от парфюма, който бе използвала на сватбата си. В друго бяха събрани стрити на прах цветя, същите, които съпругът й подари в родилното, когато роди първото им дете. Трето Елена М. Колева бе държала половин час над горещите палачинки на майка си, които й напомняха за детството. Четвърто миришеше на виното, което бяха изпили със съпруга си малко преди да направят второто си дете. Пето съдържаше стрит здравец от градината на баба й на село, където бе прекарала всичките си лета от детството. Шесто миришеше на Габриела – конят, който Елена беше яздила в продължение на осем години. Беше се разминала на косъм с републиканската купа по езда. Седмо носеше аромата на лакирано дърво – от невероятната спалня, която бяха имали в първия си апартамент. Осмо миришеше на бебешко – от времето, когато синът й бе произнесъл първата си дума. Девето...

     Елена М. Колева пазеше спомена за най-съкровените случки, които бе преживяла. И намираше в своята съкровищница убежище от външния свят. Понякога  когато имаше усещането, че силите я напускат, тя се затваряше в стаята си и изваждаше скритите бурканчета. За да увеличи удоволствието от своя личен ритуал, Елена оставяше бурканчетата ненадписани. Така всеки път, когато отвореше лееко някое бурканче, за да вдъхне спомена, който то пазеше, Елена М. Колева се “изненадваше” от миризмата и се изпитваше колко време й трябва, за да я “разпознае”. Разбира се, след като двадесет години Елена М. Колева знаеше миризмата на всяко бурканче, така че за да “не хитрува” пред себе си, тя ги избираше и отваряше със затворени очи. И с всяко вдъхване Елена М. Колева се връщаше назад към спомена, преживяваше го отново и постигаше онова спокойствие, което й бе невъзможно да постигне в реалния свят.

    Така Елена М. Колева съхраняваше красотата в обикновения си живот.