Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съпруга и майка на две деца. Откъдето и да бъдеше погледната Елена М. Колева беше средностатистическа жена – не се отличаваше с хубост, не заемаше ръководен пост в компанията, в която работеше, не беше перфектната домакиня или съпруга. Елена М. Колева беше обикновен, с нищо отличаващ се човек.
И като всеки обикновен човек тя притежаваше нещо изключително под повърхността. В случая на Елена това беше нейната тайна.
Елена живеше с миналото. Тя се страхуваше от промяната и се стараеше да я избегне всеки път, когато това бе възможно. Елена М. Колева живееше с мисълта, че всяко хубаво нещо, което й се е случило, може да не се случи отново или ако евентуално се случи, то да не е толкова хубаво, колко ...