Обсебване - Арт
- Катя!? – учудено и питащо каза той името ù - здравей! Какво правиш тук?
- Няма ли да ме поканиш?
- Разбира се. Заповядай, влез! Тук е такъв безпорядък – и Виктор започна да прибира разни неща по шкафове и чекмеджета – Седни. Вино?
- Може, благодаря.
Тя се огледа и всичко ù се стори много странно – тъмно, потискащо, малко зловещо.
- Това, което звучи, е джаз, нали?
- Да, обичам джаз. Ти какво предпочиташ?
- Интересно – все едно се сваляме и сега си опознаваме вкусовете – засмя се Катя. И продължи – аз ли какво слушам? Хм... А на теб какво ти харесва в джаза?
- Не зная. Имам чувството, че ме пренася в друг свят, че аз ставам друг...
- Знаеш ли, скоро четох нещо за извращението на музиката. И джазът беше почти анатемосан.
- Някои хора не приемат различното. Зная, че не всеки харесва този стил...
- И на мен ми е странно. В повечето случаи ми прилича на някаква сбирщина от звуци, абсолютна какофония.
- Не си искала да ти хареса. И какво още пишеше за джаза? – на Виктор не му стана приятно, че неговата любима не приема вкуса му.
- Чувал ли си за вуду?
- Магията ли?
- Има и такива ритми. Те се използват в черната магия, те предизвикват страх и тревога, суеверие и ненавист, смърт по неразбираеми причини.
- Вярваш ли в това? – изненада се той. Мислеше, че тя може да контролира всичко и тези „бабини деветини” – дори не им обръща внимание.
- Не. Казвам какво пишеше. Та, джазът е разновидност на вуду. И бащата на джаза - този, дето поставил начало на направлението, развил тежко психично заболяване. Това било следствие от разрушителното въздействие на джаза върху храма на душата.
- Наистина ли четеш такива глупости?
- Чета много неща. Харесва ми да съм информирана. И така – срещу джаза имало голяма съпротива, но постепенно всичко отминало. Имал много привърженици. Все пак това музиката на публичните домове, баровете.
- И на лудите – засмя се Виктор.
- Може и да има нещо вярно в това. Когато слушаш джаз, не се ли чувстваш хипнотизиран? И още пишеше, че влияе на сърдечния ритъм. И на разума и емоциите – макар и незабележимо.
- Защо тогава не се съпротивлявам срещу тази музика?
- Душата ти се е съпротивлявала, но си свикнал. Както с другите навици, които ни разрушават – цигарите например – пушим, трудно дишаме, кашляме и така нататъка, но после свикваме. Не че това отминава, но го приемаме като част от нас. И понякога се чудим как сме могли без тези „придобивки”. Така е и с алкохола. Развиваме зависимост.
- Има ли стилове, които действат „благотворно” върху душите ни? – с голяма доза насмешка зададе въпроса си Виктор.
- Не е нужно да ми се подиграваш. Не ги мисля аз тези. Да, има – класическата музика например.
- Е, не мога да разбера това как може някой да го слуша.
- Приеми различното – усмихна се тя – сам го каза. И продължи – Може ли да видя какво рисуваш? Днес явно сме на вълна изкуство.
- Не зная. Не съм ги показвал на никого.
- Хайде , Вик. Не бъди скромен...
- Добре. Ето – това започнах преди малко. А тези – и той извади доста голям топ рисунки – са готовите.
Катя погледна и чувството, което я обзе, не беше никак приятно. Но това като че беше само в първия момент. Не беше експерт, но такива неща ù влияеха.
- А ти каква музика слушаш? – прекъсна разглеждането ù Вик. Тя го погледна и се усмихна леко. – Не каза. Какво слушаш? – повтори въпроса си Виктор.
- Джаз – чу той краткия отговор. – Обожавам джаз. Следователят разбра, че тя отново е провокирала. „Възможно ли е да си приличаме толкова много?” – тази мисъл му се завъртя в главата. Но нищо не каза. Само продължи да я наблюдава как разглежда рисунките му. Хареса му, че ги гледа с нескрит интерес. И дори нямаше следа от насмешка. Гледаше като специалист, а той очакваше тежката ù дума.
- Интересни са. Не разбирам много, но създават някакво особено чувство. Не мога да ги причисля към някоя определена школа. Самобитно творчество, индивидуален почерк. – Тя не можеше да си обясни дали се дължеше на студените тонове или на самото съдържание – имаше разчленени хора или такива със забити остри предмети по телата; животни, които страдаха... Някои листи бяха изцяло запълнени, претъпкани с различни изображения; на някои рисунки се забелязваха централни образи, които заемаха горната част на листа. Имаше фигури, заемащи целия лист; имаше и такива, чиито размери бяха изключително малки...
- Това значи ли, че ти харесват? – попита с не малко учудване Вик.
- Да. Харесвам тази декоративност и орнаменталност. Разнообразни сюжети. Замислял ли си се за изложба?
- Не, не. Аз си рисувам ей така. Това е същността ми, мислите, чувствата ми... Не искам да ги излагам...
- А какви са тези цифри? – прекъсна го Катя. - А, тук има и думи. Какво значат?
- Това е секретно. – прошепна той. - Ако ти кажа, после ще трябва да те убия – продължи той с тон, който не можеше да се определи дали е шеговит или не. Но, след като видя нацупените ù устни, смени темата:
- Днес се случи нещо. Точно преди да дойдеш. Не искаш ли да знаеш? – опита се да почовърка той любопитството ù, след като забеляза, че тя не прояви интерес. Или поне така изглеждаше.
- Да, искам. – доста небрежно отговори Катя и продължи да гледа рисунките.
- На гости ми беше... познай кой? – но след мълчание от нейна страна, продължи – Христо. Видимо заинтригувана, остави листите и насочи цялото си внимание към събеседника си.
- Как така? Нещо не разбирам.
- Ами така. Говорехме си... – и Вик разказа всичко, което му се случи.
Катя не беше сигурна какво точно чува. Не знаеше какво да мисли и на какво да вярва. „Дали ще дойде и при мен?” – мислеше си тя. И като че в мислите си беше обидена – защо е посетил първо Виктор, а не нея. Очакваше обаждане... И в този момент мобилният ù звънна:
- Катя, здравей! Чакам те в апартамента ти.
- Здравей! – и лицето ù си смени цвета. – Идвам...
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Янко, ще видим
Благодаря, че си с мен и героите ми! Поздрави! 
-
Интересно и доста загадъчно!Какво ли ще е продължението?...
-
Мариана, ще видим Благодаря, че си с мен и героите ми! Поздрави!
-
Ха, Катя май е с доста тъмно минало! Какви ли са ги забъркали с Виктор!!! Продължавам!
-
Деси, благодаря, че се отби и сподели! Поздрави!
-
Поздравления Мария!
Чете се леко и наистина е мистериозно и леко зловещо, но много интригуващо !
Чакам с нетърпение продължението... -
Вилдан, благодаря! Очаквам те пак... Поздрави!
-
Отново наминах! Има защо...
-
Веси, много мили думи! И мен ме вълнува изкуството... Особено, когато е начен да се разкрият черти от нечий харектер или състояние... Благодаря, че си тук и хареса! Поздрави!
-
Удоволствието беше изцяло мое, Мария. Темата за изкуството винаги ме е вълнувала, а начинът, по който си я отразила е страхотен. Поздрав и блаодарност за естетическата наслада.
-
Нели, такава дисекция си направила на тази част, че... нямам какво да добавя Поздрави!
Войнов, здравей! Поздрави!
Дими, дано успехът да е с теб навсякъде и винаги! Поздрави!
Странник, като се замисля - страшна е - и умна, и хубава, и малко зла... Поздрави!
Роси, обикновено наистина харесваме неща, които разбираме... Поздрави!
Приятели, благодаря, че отново сте тук и ме подкрепяте!
-
Добро утро Мими,Започвам деня с теб и се надявам да е успешен, също толкова, колкото добре си написала този епизод. Няма да повтарям коментара на Нели,за да не излезе,че съм се повлияла от нея, но когато четях точно това си мислех да коментирам или много сходно с него.Хубав ден и поздрави от мен Дими!
-
Това окончателно ме събуди...
Поздрави! -
невероятна си...Винаги съм знаела колко си ми умничка, но никога не съм подозирала какви скрити заложби таиш.. Определено излизам от про4ита с обогатена култура
забележителна глава... музика, психология , терапевтични методики, тълкуване, изобразително изкуство,парапсихология, вуду магии, исторически ретроспекции...
ако беше театрална постановка ..бих ръкопляскала права.. -
Дани, ако ти е станало мистериозно и зловещо, значи съм се справила добре! Благодаря, че прочете и сподели! Поздрави!
Сириус, радвам се, че има загадка... Благодаря, че отново се отби при мен и сподели! Поздрави!
Веси, ще помисля- обещавам Благодаря, че отново си с мен и героите ми! Поздрави! -
Двойнствен живот!
Интересно и загадъчно!
Поздрав с обич! -
Оуу, Мария, става все по-мистериозно и зловещо, бррр!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Книгата ще излезе топла, прясна от печатницата през втората половина на март. Издание е на "Български писател". Под редакцията на Гриша Трифонов
Очаквайте още по-подробна информация скоро!
Официална страница на романа: http://www.facebook.com/pages/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/131001230303875