8.11.2008 г., 20:22

Очакване

967 0 0
1 мин за четене
   

                                        

        

Чакам,  притихнала, трепереща до телефона. От страх, че няма да звънне, краката ми потръпват. Аз знам, че ще чуя тази вечер пак гласа ти, но дали е правилно това. Лутам се в стените на собствения си разум, питайки се кое е редно и кое не. Как да спра мислите, който струят в главата ми, болките туптят. Устните се движат, опитвайки се да ми кажат: "Спри, ти се пристрасти!" И падам аз сега,  пред огъня на сънищата си. Предадох се нали. Загубих битката, играта е сладко затихнала във моите ръце. Прости сърце. Предадохте,  сега не чувам да туптиш, в мен бият тъпани, а не гори пожар.

И пак поглеждам телефона - проклетият не е звънял.Чакам развълнувана, нестихваща гнева към себе си. Нима съм слаба? Часовникът тиктака, чувам дори светлината в мрака. Как мога да лъжа очите, те вярват на мечтите. Вярват,  не заблуда - вярваха. Сега се надяват, не излъгах - просят. И как жално поглеждам затихналата, студена пластмаса върху масата. Звънни, мамка му,  знам, че не е правилно, но виж ме - отчаяна съм! Загубена, аз се лутах в кръстопътните мисли, не знаех кое е грешното решение, но накрая май избрах точно него. Не е ли ирония това? Да, знам, скоро ще изглеждам жалка в погледите чужди. Сега те моля, животе, ти прости - пропилявам те, но не в мечти. В грешните дела съм праведна сега, не знам и как да спра. Аз вече чувам как заичам наум, а очите ми се молят.

И аз отново чакам, притихнала, трепереща, може би загубила смисъла. И толкова е смешно или трагично, но не знам къде съм - не съм тук, по-скоро там, някъде далеч от света. Загубих се в собствения си затвор. Моята присъда сладка е и ми тежи, но нося бича на грешните лъжи. Лутаща се в мисли пак летя... и ето иззвъня. Тръгвам пак отново аз - среднощен рицар да се боря за спокойния си ден и тихата нощ прегръща ме в своя плен!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...