Очилата

  С всеки изминал ден, все по-лошо виждаше. Първо трудно различаваше малки детайли и букви, после все по-големи и накрая бяха само силуети.

Реши да отиде на очен лекар, но пред кабинета имаше голяма опашка и се отказа. По пътя спря до един магазин за очила и влезе вътре.

- Кажете, какъв проблем имате?

Звучеше прекрасен мелодичен, почти детски глас.

- Не виждам, Госпожо.

И наистина тя беше за него една сянка.

- На лекар ходихте ли?

- Не, имаше много хора.

- Ще се опитам да ви помогна, но първо ми разкажете за това, какво виждате.

- Само силуети и дори в повечето случаи се ориентирам по гласа.

- А освен по гласа, други ориентири.

- Не.

- Сега ще ви дам първо едни очила. После ще пробвате и специалните ни.

В магазина влезе друга жена и от вратата каза.

- Възхитена съм, може ли да ми дадете и други неща да виждам по-хубаво.

- Хахаха и аз чакам за същото, но по гласа ми се струва, че и вие сте хубавица, като продавачката.

Тя също се засмя и продължи.

- Ще изчакам господина да свършите с него. Явно е много галантно настроен.

- Сложете тези и ми кажете, как виждате.

Той сложи очилата и почти не изкрещя. Пред него беше една старица с очила, като лупи и много сбръчкана кожа.Виждаше всяка пора по лицето и. После се обърна към другата жена и пак се облещи. Там стоеше почти дете на 15-18 години.

- Е как ви се струват?

- Май ми трябват други, с тия виждам прекалено добре.

- Имам и други, но те са по-скоро за невиждащи отвътре.

- Дайте да ги пробвам.

Тя порови зад рафтовете и се върна с много ефирни очила, на които не се виждаше нито рамката, нито стъклата.

- Сложете тия.

Постави ги и отново беше пред припадък. Насреща му бе малко момиченце с розови бузки, усмихнато до ушите.

Обърна се. Девойката зад него изглеждаше много сексапилна жена на 30-40 години.Цялата и визия бе на мацка, която те предразполага към едно.

- А нямате ли нещо по средата.

Момиченцето зад щанда се усмихна.

- Неее, такива очила няма. Ако искате може да вземете и двата чифта и да си ги сменяте.

- Сигурно са много скъпи?

- Не, по дванадесет лева е всяко.

- А защо са толкова евтини.

- Промоция, и е до 24, когато настъпва Рождество.

- Извинявайте за тъпия въпрос, но кои очила показват реалното?

Тя отново се усмихна.

- Господине, няма реално. Реалното е един път реално за очите ви, а нереално за душата. Друг път е обратното.

- Тогава, кои ме съветвате да нося през повечето време?

- Ами зависи, къде и с кого контактувате, а също и какво искате да видите.

- Добре, купувам и двете.

Любезно се усмихна на продавачката и жената до него. После излезе на улицата. Носеше така наречените вътрешни очила, а в торбичка бяха другите.

Навън бе странна картинка. Ходеха уверено изправени деца и бебета на по няколко години имаше и много старци. Смешно беше, че някакви пеленачета пушеха цигари. Но най-страшното бяха зомбитата. Хора, които нито виждаха, нито се интересуваха, какво става край тях и се тътреха с увиснали ръце.

Застана учуден пред гротеската. Извади другите очила и ги сложи.

Всичко си дойде на мястото, но беше прекалено точно.

Хората му изглеждаха много живи.Видя дори, как едве въшки се оплождаха върху главата на дете, което стоеше до добре облечена и гримирана майка.

Забърза се за вкъщи. Искаше да види любимата си с новите очила.

Влезе и без дори да се събуе, връхлетя в хола.

- Здравей, скъпа. Имам нови очила.

- Много ти отиват.

Ужас в стаята нямаше никой, а чуваше гласа ѝ.

Хукна през глава, без да пророни дума.

- Къде отиваш бе?!

Връхлетя в магазина разпъхтян.

- Гос... по... жо... Очилата са де... фектни...

- Защо мислите така?!

- Не виждам жена си!!!

Продавачката започна да се смее.

- Ама... Хахаха... Вие да не идвате от Марс... Хахаха... Не сте ли чували, че Любовта е сляпа?!

- И, какво да правя сега?!

- Ами, гледайте си я без очила. Пък ако ви омръзне си ги слагайте.

Той се обърна мърморейки.

- Поредните ментета... Аз пък искам да я видя ясно.

- Вий си я виждате, както трябва. Нали затова я обичате.