Очилата
С всеки изминал ден, все по-лошо виждаше. Първо трудно различаваше малки детайли и букви, после все по-големи и накрая бяха само силуети.
Реши да отиде на очен лекар, но пред кабинета имаше голяма опашка и се отказа. По пътя спря до един магазин за очила и влезе вътре.
- Кажете, какъв проблем имате?
Звучеше прекрасен мелодичен, почти детски глас.
- Не виждам, Госпожо.
И наистина тя беше за него една сянка.
- На лекар ходихте ли?
- Не, имаше много хора.
- Ще се опитам да ви помогна, но първо ми разкажете за това, какво виждате.
- Само силуети и дори в повечето случаи се ориентирам по гласа.
- А освен по гласа, други ориентири.
- Не.
- Сега ще ви дам първо едни очила. После ще пробвате и специалните ни.
В магазина влезе друга жена и от вратата каза.
- Възхитена съм, може ли да ми дадете и други неща да виждам по-хубаво.
- Хахаха и аз чакам за същото, но по гласа ми се струва, че и вие сте хубавица, като продавачката.
Тя също се засмя и продължи.
- Ще изчакам господина да свършите с него. Явно е много галантно настроен.
- Сложете тези и ми кажете, как виждате.
Той сложи очилата и почти не изкрещя. Пред него беше една старица с очила, като лупи и много сбръчкана кожа.Виждаше всяка пора по лицето и. После се обърна към другата жена и пак се облещи. Там стоеше почти дете на 15-18 години.
- Е как ви се струват?
- Май ми трябват други, с тия виждам прекалено добре.
- Имам и други, но те са по-скоро за невиждащи отвътре.
- Дайте да ги пробвам.
Тя порови зад рафтовете и се върна с много ефирни очила, на които не се виждаше нито рамката, нито стъклата.
- Сложете тия.
Постави ги и отново беше пред припадък. Насреща му бе малко момиченце с розови бузки, усмихнато до ушите.
Обърна се. Девойката зад него изглеждаше много сексапилна жена на 30-40 години.Цялата и визия бе на мацка, която те предразполага към едно.
- А нямате ли нещо по средата.
Момиченцето зад щанда се усмихна.
- Неее, такива очила няма. Ако искате може да вземете и двата чифта и да си ги сменяте.
- Сигурно са много скъпи?
- Не, по дванадесет лева е всяко.
- А защо са толкова евтини.
- Промоция, и е до 24, когато настъпва Рождество.
- Извинявайте за тъпия въпрос, но кои очила показват реалното?
Тя отново се усмихна.
- Господине, няма реално. Реалното е един път реално за очите ви, а нереално за душата. Друг път е обратното.
- Тогава, кои ме съветвате да нося през повечето време?
- Ами зависи, къде и с кого контактувате, а също и какво искате да видите.
- Добре, купувам и двете.
Любезно се усмихна на продавачката и жената до него. После излезе на улицата. Носеше така наречените вътрешни очила, а в торбичка бяха другите.
Навън бе странна картинка. Ходеха уверено изправени деца и бебета на по няколко години имаше и много старци. Смешно беше, че някакви пеленачета пушеха цигари. Но най-страшното бяха зомбитата. Хора, които нито виждаха, нито се интересуваха, какво става край тях и се тътреха с увиснали ръце.
Застана учуден пред гротеската. Извади другите очила и ги сложи.
Всичко си дойде на мястото, но беше прекалено точно.
Хората му изглеждаха много живи.Видя дори, как едве въшки се оплождаха върху главата на дете, което стоеше до добре облечена и гримирана майка.
Забърза се за вкъщи. Искаше да види любимата си с новите очила.
Влезе и без дори да се събуе, връхлетя в хола.
- Здравей, скъпа. Имам нови очила.
- Много ти отиват.
Ужас в стаята нямаше никой, а чуваше гласа ѝ.
Хукна през глава, без да пророни дума.
- Къде отиваш бе?!
Връхлетя в магазина разпъхтян.
- Гос... по... жо... Очилата са де... фектни...
- Защо мислите така?!
- Не виждам жена си!!!
Продавачката започна да се смее.
- Ама... Хахаха... Вие да не идвате от Марс... Хахаха... Не сте ли чували, че Любовта е сляпа?!
- И, какво да правя сега?!
- Ами, гледайте си я без очила. Пък ако ви омръзне си ги слагайте.
Той се обърна мърморейки.
- Поредните ментета... Аз пък искам да я видя ясно.
- Вий си я виждате, както трябва. Нали затова я обичате.
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно! Напомни ми диаболичните разкази на Светослав Минков и за разлика от Ивайло Христов, който вече го няма, но подозирам какво би написал, те поздравявам, защото продължаваш литературната традиция на нашите класици.
-
Е, тя ще ми ги махне! Като не я виждам, тя ще ме вижда все пак, ще ги хване и дръзко ще ги смъкне от лицето ми. И после ще ми каже - ти ко пак си заравяш главата в пясъка и не щеш да ме гледаш! 😅😂🤣
-
Нидей, щот няма да виждаш Габи
-
🤓 Супер е! Ама и аз бих пробвал очилата, ей тъй за тръпката 😆
-
Хубав разказ!
-
Много неща може да научи човек от разказа ти. Оказа се, че освен добър разказвач си и мъдрец!👏
Благодаря Жабоче! 🐸 -
Дааа, Росица ги откри с притчата
-
Дааа... И са въртят в кръг
-
Има една притча за Лудостта и Любовта. Любовта ослепява заради Лудостта и оттогава тя я държи за ръка.🙂
-
На "слепите" не им трябват очила. Без тях виждат най-добре.
В любовта са излишни помощни средства. -
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
