1.05.2007 г., 16:52

Очите му

1.8K 0 1

   Бяхме стигнали до входната врата на блока. Не исках са го пусна да си иде... не го бях виждала цяла седмица и исках да прекарам още няколко мига с него, двамата сами, около нас само тишината на вечерта.
   Целунах го, пожелах му лека нощ и както винаги му заръчах като се прибере да ми звънне,за да съм спокойна, че се е прибрал.
   Той прекрачи металната врата... обърна се и каза, гледайки ме в очите: "Обичам те" - обърна се и продължи към колата. Аз останах безмълвна... не исках да разваля момента. Исках да го запечатам така, до болка искрен. От много време насам говореше със сърцето си...
   Очите му издаваха колко много ме обича. Тези очи, в който потъвам всеки път като се видим. Тези очи, който ме карат да се чувствам слаба, зависима...
   Той не знаеше, че аз виждам всичко в тези две дълбини, неговите очи... колко неща съм разбирала от тях, без да го питам, без той да говори...
   Бях толкова щастлива, когато заспивах, защото знаех, че човека, за който си давам живота ме обича....

19.03.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако знаеш, че и той се чувства зависим от твоите?! Но и той - щастлив!
    Много е хубаво!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...