29.07.2010 г., 22:41

Океан

775 0 0
1 мин за четене

-        Добро утро, шампионе!

-        Болен съм.

-        Виждам. От студеното е. И от простуда, и от глад. Трябва да затоплим

малко и да си издухаш носа.

        Очите му блестят от температура, лицето му се е смалило, грам силички

няма.

-        Ти ли си повръщал  в банята?

-        Много лошо ми беше. Много.

-        Знаеш ли, че днес английската кралица Елизабет II освещава

„Куин Мери – 2”. Представяш ли си да сме там! Представяш ли си.

-        Какво е това? – той винаги така пита... уж, че не знае.

-        Най-големият, най-модерният, най-луксозният, най-бързият, най-красивият лайнер в света. Кораб. Кораб за хора. Океан. И супер лукс. Страхотно

преживяване. Най! Най! Английска работа.

Той силно си духа носа в едно дълго парче тоалетна хартия. Поема си въздух под звуците на Одата на радостта.

-        Добро утро, Британия!

-        Имам нужда единствено от един парацетамол.

-        Мразя да си болен. – той протяга ръка към хапчето. Ръцете му са изтънели

и болезнено красиви. Кожата е бледа, отпуснати, някак издължени, вените се

открояват. Прибира си ръцете , отпуска се и притваря очи. Гори.

 На мен ми харесват пламналите устни. Полуотворени са... някак сочни.

Навеждам се полека.

Океански бриз докосва двете ми страни. Цялото лице, лицето и косата. „Куин

Мери – 2” пори водите, а аз не знам защо си спомням за принцеса Даяна.

             Съжалявам... искрено съжалявам, лейди Ди.

                                                                                           Съжалявам...

 

 

 

                                                                                                 Стефка Галева

                                                                                                 Гр. Сандански

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...