11.05.2018 г., 1:35

Окото на настоящето

565 0 0
1 мин за четене

            Хей, помниш ли ме? Почакай, не се стряскай! Спри… Знам, че бягството е най-лесното решение на проблемите. Обърни се и ме погледни в очите. Не мисля, че в тях ще намериш момчето, което изостави преди години. Страхуваш ли се? Не целя да те смутя, желая да видиш миналото такова, каквото е. Нали не бива да го отричаме? Защото аз помня, не искам и не мога да забравя. Ти ми даде много. Сега в съзнанието ми изплуват онези мигове, в които ме наричаше „любими“. Бях щастлив. Косите ти, еманация на недостижимата красота, те възвеличаваха. Ти беше моето момиче, а аз – твоето момче. Чертаех общото ни бъдеще, ръководен от замъгляващата сила, че бихме могли да издържим. У теб намирах опора, утеха и любов. Дишах, мислейки, че си моят въздух. Борих се, за да зърна очите ти. Падах в пропаст, изкопана от крехките ти ръце. Линеех! Тлеех!
            Защо избра онзи път?
            Обърни се. Зная, че в момента сърцето ти се срамува – чувам лудия му бумтеж. Раменете ти са си все толкова крехки, недокоснати… Има нещо у теб, тайнствено и магично, непокорно и диво, което пленява мъжката същност. Привлича я, докосва я и после просто си отива с царствена походка. Все още обичам да наблюдавам танца на пантерата върху хлъзгавата повърхност на ледена пързалка.
            Тя се обърна. Ние се гледахме…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...