Когато Оливия Смит започна работа в клиниката бях на смяна и се мотаех по коридорите да чистя. Хвърлих едно око на рецепцията и видях стройно, красиво момиче, което смутено седна зад компютъра и закима с глава на колежката си, която я обучаваше. Хареса ми от пръв поглед. Имаше нещо неуловимо у нея. Като ефирен бриз, когато те погали по лицето.
Да имаш такава мадама, лелеее…сладурана…шоколад…
Още на другия ден се повъртях около нея, но не ме огря. Оливия не обърна внимание на един обикновен санитар. Макар, че съм здравеняк, тя не ме хареса. Гледаше ме с безразличие, ако бях шеф щеше да е по другояче. Държа се грубо с мен.
Мислеше се, че е голямата работа…Още тогава реших, че ще я оправя… Фантазирах си как и къде…
Цял живот ме подритват...ама аз не се давам...постигам, каквото си наумя...ха ..хаааа ...
Когато през почивките започна да обядва с оня грозник, доктора взе да ми прекипява. Аз поне съм млад и готин. Какво си говори с този дядка? Вкисвах се много, исках я за себе си. И бързо ки ...