ЦветелинаЖулева (Есенен блян) ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
54 156
20.10.2020 г., 20:17  

Онова старо писмо...

596 0 3

Есен е. Някъде в началото. Септември може би, а може би октомври. Вятърът понася листата в нежен танц.

Стоя на терасата с чаша горещ чай в ръка и наблюдавам залеза. И се понасям далече, далече от тук...

Прелитам над долините, над реките и над високите планини, които някога ми се струваха толкова недостижими...
Сменям посоката и плавно се придвижвам към изток, където ме посрещат морските талази. Качвам се на рибарската лодка до кея. Потъвам в синевата. И ето ме на острова далечен, забулен в мъгла... Напразно търсех перлите на щастието, отплували с течението. Напразно търсех и онова старо писмо...

 

... 
 
Може би пясъкът е напоен със сълзите ми отминали... 

 

Може би дочувам тътени от приближаващата буря...

 

Може би перото ми рисува в мрака... 

 

 


А може би най-после съм си купила боички, за да оцветя след теб душата си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    На всеки се случва да се обърка, така че няма никакъв проблем.😄
    П. П. Благодаря за мнението!
  • ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    Ами тук в случая нещата не се случват заради евентуални финансови ползи. Знам, че в наши дни има много такива случаи, но тук по-скоро става въпрос за чувства и страст, отколкото за мимолетно забавление. Тези чувства ги има и от страна на двамата и човек ако се зачете внимателно между редовете, може да ги усети.
  • ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    Много благодаря, а що се отнася до разказа бих казала, че от една клечка кибрит изпепелява всичко наоколо. Има стихии, които са по-силни от нас и една от тях е точно страстта, примесена с дълбоки чувства, така че благодаря за предложението, но не смятам, че шефът е чак толкова виновен. Още повече, че тя ако не искаше, нямаше да остане в колата с него.

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Проза 3.9K 5.0

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Проза 3.7K 5.0

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Проза 2.2K 5.0

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Проза 3K 5.0

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Проза 3.8K 5.0

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Проза 4.3K 5.0