ЦветелинаЖулева (Есенен блян) ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
54 156
Oct 20, 2020, 8:17 PM  

Онова старо писмо...

  Prose » Others
589 0 3

Есен е. Някъде в началото. Септември може би, а може би октомври. Вятърът понася листата в нежен танц.

Стоя на терасата с чаша горещ чай в ръка и наблюдавам залеза. И се понасям далече, далече от тук...

Прелитам над долините, над реките и над високите планини, които някога ми се струваха толкова недостижими...
Сменям посоката и плавно се придвижвам към изток, където ме посрещат морските талази. Качвам се на рибарската лодка до кея. Потъвам в синевата. И ето ме на острова далечен, забулен в мъгла... Напразно търсех перлите на щастието, отплували с течението. Напразно търсех и онова старо писмо...

 

... 
 
Може би пясъкът е напоен със сълзите ми отминали... 

 

Може би дочувам тътени от приближаващата буря...

 

Може би перото ми рисува в мрака... 

 

 


А може би най-после съм си купила боички, за да оцветя след теб душата си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    На всеки се случва да се обърка, така че няма никакъв проблем.😄
    П. П. Благодаря за мнението!
  • ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    Ами тук в случая нещата не се случват заради евентуални финансови ползи. Знам, че в наши дни има много такива случаи, но тук по-скоро става въпрос за чувства и страст, отколкото за мимолетно забавление. Тези чувства ги има и от страна на двамата и човек ако се зачете внимателно между редовете, може да ги усети.
  • ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
    Много благодаря, а що се отнася до разказа бих казала, че от една клечка кибрит изпепелява всичко наоколо. Има стихии, които са по-силни от нас и една от тях е точно страстта, примесена с дълбоки чувства, така че благодаря за предложението, но не смятам, че шефът е чак толкова виновен. Още повече, че тя ако не искаше, нямаше да остане в колата с него.

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Prose 4.2K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prose 6.5K 4.9

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prose 2.2K 5.0

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Prose 2.6K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0