Опако село

Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакости, вършели домакинската работа и се разпореждали в къщите. Селяните спели сладко през деня, а вечер лудо танцували. Затова не обичали пришълци и когато някой заблуден пристигал, всички с общи усилия го прогонвали.

Един ден между скалите се появил рунтав калпак на млад другоселец, който носел на гръб малка платнена торба. Лицето му било изтощено и бледо, дрехите – изпокъсани. Ала очите му светели чисти като планински ручей.

Много път бил извървял, търсейки селото и прочутия кладенец неслучайно.  

От известно време всяка вечер сънувал странно момиче. Косите му – с цвят на узрели кестени, а очите като пролетни листа. То молело за помощ и после изчезвало. Момъкът се събуждал и не можел нито да заспи до сутринта, нито място да си намери през деня. Не знаел къде да намери това чудно същество, нямал и понятие защо точно той е избран.

От една птица, която спасил, разбрал за кладенеца мъдрец, разкриващ тайни, и бил решен на всичко да разгадае загадката, която го мъчела.

Приближил първата къща и надникнал през отворения прозорец. Докато  стопанката спяла, таласъмка с престилка месела тесто за баница, ала то залепвало по ръцете ѝ. Без да чака покана, протегнал ръка и посипал малко брашно на софрата. Чудното същество кимнало намусено, а чужденецът поздравил и попитал за кладенеца.

— Някой те е излъгал. Няма такъв в селото. – троснато отговорила тя и му обърнала гръб.

Човекът продължил нататък. В един двор таласъм се въртял като около дръвника угрижен, а стопанинът дремел под сянката. Момъкът прескочил плета, извадил клин от торбата и заедно със странния дървар за нула време нацепили дървата. Човекът пак попитал за това, което търсел, но получил същия отговор:

— Няма такова нещо в нашето село. – с половин уста го отпратил таласъмът.

Цял ден обикалял другоселецът къщите, помагал, докато стопаните спяли, но нито получавал благодарност, нито отговор на въпроса си.

Учуден и уморен, накрая седнал до чешмата на мегдана. Напълнил вода в шепи, но в тях се появил образът на сънуваното момиче. Птица на близкия клон изпищяла жадна и  момъкът протегнал ръце към нея. Животинката пила дълго, а           човекът галел перата ѝ. Преди да отлети, тя му прошепнала:

— Жълтата къща.

Младият човек оправил калпака си, метнал торбата на рамо и поел към края на селото. Последната къща била жълта, с много слънчеви цветя в градината. Таласъм се опитвал да запали огнището, но огънят не искал да се разгори. Лют дим се връщал към него и той отскачал недоволен. Пришълецът се приближил и разбрал веднага какъв е проблемът. Извадил от торбата мъничко мехче, започнал да го надува насреща и пламъкът весело  заиграл.

Вратата била отворена и се виждало част от стаята. Надникнал в нея и занемял. Момичето от неговите сънища спяла в легло с бродирани възглавници. Понеже вече бил разбрал, че това село е опако, скрил се до вратата и зачакал.

            Щом мракът прегърнал небето и звездите се разположили като принцеси върху  боровете, чудна мелодия затанцувала по улиците на селото.

Стопаните на жълтата къща се събудили и  веднага започнали да пеят и подскачат. Взели сготвеното от таласъмите и тръгнали към мегдана. Поел и момъкът след тях. Пред чешмата всички направили обща софра и настанало бурно веселие.

Момичето единствено не танцувало, а ронело сълзи бисери. Те попивали в косите му, от които момъкът не можел да откъсне поглед. Приближил се тихо към него и го запитал:

— Как се казваш?

— Арад – отговорила тя и го познала. – Ти си човекът от моите сънища.

 Стиснала ръката му и го побутнала към сянката на чешмата, да не ги видят.

— А ти кой си?

— Стоян – прошушнал той и продължил. – Защо в селото таласъмите работят, а хората мързелуват? – попитал учудено. – И защо всяка нощ насън ме молиш за помощ?

Девойката с глух глас разказала как преди години стар таласъм с кавал дошъл в къщата им от гората. Баща ú с хитрост го накарал да работи. Като видели това, и другите селяни направили същото. Мъдрецът от кладенеца ги предупредил, че е много опасно, но не го послушали. Постепенно таласъмите превзели селото. Най-старият от тях свирел с чудния инструмент и мелодията приспивала хората след първи петли, та чак до залез слънце.

 — На теб не ти ли харесва да мързелуваш като другите? – поинтересувал се младежът.

 — Бях малка, но помня топлите лъчи на слънцето – отговорило то. - Искам  пак да се върне нормалното село, а таласъмите да си отидат в гората. Мечтая да садя цветя и да ги поливам сутрин, да опека сама баница, а не да ям сготвено от таласъмите, пълно с магии. Мъдрецът предрече, че пришълец ще ни спаси. Чакам толкова години вече.

— Къде е той? – полюбопитствал момъкът.

— Бях дете, когато ходехме с татко при него и не помня добре. Знам само, че бе в дънера на една елха, но коя  и къде?

—Аз зная – тихо прошепнала птицата, на която момъкът дал да пие вода. – Следвайте ме.

Скоро младите се озовали в дълбока гора, до висока елха и  водачката им отлетяла. Двамата  се навели към земята и видели в дънера отблясък на вода.

— Мъдрецо... – започнал момъкът, но глас от водата го прекъснал.

— Знам защо сте тук. Ще ви помогна. Ала трябва да направите три неща – да намотаете няколко кълба изпредена вълна, да натрошите вълшебния кавал на стария таласъм и да подмамите съществата в гората, като ги излъжете, че ще ги заведете на сватба. Ще ги доведете при мен, ще пуснете кълбетата с прежда, те ще се втурнат да ги намотават, в това време ти ще засвириш с кавала, даден от мен, и те ще заспят дълбоко. После ще хвърлиш инструмента във водата.

— Какво ще искаш в замяна?– попитал разтревожено момъкът.

— Да се ожениш за момичето до теб и да останеш в селото. – отговорил мъдрецът. – Хората се отучиха да работят, забравиха как се коси и вършее. Ще трябва да ги научиш отново.

— Ще го направя – обещал момъкът и птицата се появила пак, за да ги върне в селото.

Щом пропели първи петли, старият таласъм засвирил вълшебната мелодия и всички хора се отправили към леглата си. Момъкът го проследил безшумно, видял къде скрива  кавала и останал свит до плета. Щом слънцето изгряло, промъкнал се тихо и взел вълшебният инструмент. Напуснал селото и го натрошил с камък в гората. После се върнал и откраднал от няколко къщи кълбета изпредена вълна. Седнал до чешмата и зачакал.

Стъмнило се, а над селото царяла тишина. Таласъмите се щурали напред-назад, търсейки изгубения кавал. Тогава момъкът засвирил с онзи, който му бил дал мъдрецът. Птицата кацнала на един клон до чешмата и закрещяла:

— Сватба в гората, сватба в гората! Всички са канени на сватба.

Таласъмите се спогледали, хората наизлезли и затанцували, а момъкът лека-полека започнал да ги води към планината. И човеците, и таласъмите го следвали като залепени. Птицата ги водела право към мъдреца и кладенеца. Щом стигнали, другоселецът пуснал кълбетата между дърветата, а таласъмите хукнали да ги гонят. Тогава  хвърлил с всичка сила кавалът в дълбоката вода на кладенеца.

Хората започнали да се питат какво правят в гората посред нощ. После съгледали спящите таласъми и започнали да си спомнят.

— Благодарим ти, момко – благославяли го те.

— Благодарете на мъдреца в кладенеца – скромно отговорил той. – И се прибирайте  по домовете си, че скоро ще просветлее и трябва да започнете работа.

— Ама ние нищо не помним – заоправдавали се те.

— Нищо, всичко ще ви покажа – успокоил ги Стоян и ги повел обратно към къщите им.

На сутринта селото се изпълнило със смях и човешки говор. Момичето отишло на чешмата и  поканило момъка  на гости в дома си.

— Татко те моли да му покажеш как да засее – проговорило то и се усмихнало свенливо.

— Ще му покажа, Радо – обещал  той. – Но само ако ми станеш жена.

Скоро селото станало пак каквото било някога. Само името му останало като спомен от времето, когато таласъмите били господари в него заради хорския мързел.

А Стоян и Рада? Живели дълго и щастливо, често ходели на гости в гората при мъдреца в кладенеца и се вслушвали в неговите съвети.