Всичко започна, когато бях на шест.
Една вечер се събудих, защото ми беше студено. Посегнах за завивката си, но вместо нея напипах нещо мокро. Изправих се и осъзнах, че лежа на улицата.
Не в леглото си.
В кой знае колко часа посред нощ.
Страх ме беше дори да изпищя. Пижамата ми беше влажна. Умирах от студ. Огледах се и видях, че съм на улица на двеста метра от вкъщи. Нямах представа как се бях озовал тук. Още помня как ме беше страх дори да подсмърчам, докато стигна до вкъщи. Мама страшно се уплашила, когато отворила входната врата и ме видяла треперещ и разреван. Никой не можа да даде смислено обяснение на това как съм се озовал на онази улица.
Живеех заедно с родителите си и баба и дядо в една двуетажна къща във Велико Търново. Стаята ми беше на втория етаж. Две седмици след инцидента майка ми и баща ми се редуваха да спят при мен. След като нищо не се случи, те се успокоиха и ме оставиха да спя сам. Всяка вечер обаче заключваха външната врата и скриваха ключа. Минаха два месеца пред ...