Около софрата се събра цялата челяд. Антон и по-малките му братя - Добри и Петър бяха гладни и ядяха бързо . Яхнията от кокошка с мерудии ухаеше сладко и те загребваха с лъжиците и топяха залъците си в нея. В една купа имаше трушия от зелени домати, чушки и моркови. Погачата бързо се преполови, но имаше и друго за ядене. Майка му и баща му дъвчеха по-бавно и гледаха първо да се нахранят юнаците им. След като се нахраниха, Пенка слугинята им донесе ябълки и круши. Пенка им работеше от лятото на нивата, но после чорбаджи Никола я остави за къщната работа. Тя беше от съседните села, изгонена от мъжа си, защото не му роди деца. Захрускаха плодовете, а Антон вече едва изтрайваше да се вдигнат братята му от софрата. Най-накрая те излязоха и вечерята продължи без тях. Пенка донесе в едно шише от пелина и го остави пред баща му. Чорбаджи Никола каза наздраве и отпи дълга глътка. После подаде шишето на Антон.
– Наздраве, тате!
Надигаха шишето и пийваха. Баща му се поотпусна. Антон събра кураж и ...