19.06.2022 г., 16:16  

 Още един ден

1.5K 1 18

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

2:45

Коридорът кънтеше от детския плач. Никога не съм могъл да приема спокойно, когато дете плаче.

Майката го беше прегърнала, а то обляно в сълзи виреше подутата си ръчичка напред. Като ме видя млъкна и се опита да избърше мокрите си бузи с другата ръка.

- Давай, малката красавица да я видя. Как се удари, а?

С език се опитваше да оближе сополите по горната си устна и ме гледаше с питащ и подплашен поглед.

- Падна от леглото преди час и отече. Сложих компрес, но продължава да расте отокът.

- Нека да седне на кушетката.

Хванах крехката ръчичка и дребосъчето отново заплака.

- Сега малко ще те дръпна и вече няма да боли. А вие я прегърнете, за да не се плаши.

Опипах ставата и после рязко дръпнах. Усетих, как припукаха тъничките кости. Писъкът почти ме оглуши.

- Всичко свърши, детенцето ми. Вече си готова, само да направим превръзка.

Знаех, че в спешния шкаф нямаше нищо освен бинт и марля. Трябваше да имобилизирам с подръчни средства до сутринта. Потърсих картон или друго за твърда основа. И това нямаше. Издърпах чекмеджето на бюрото и видях камарката от документи и  дипломи в него. Най-отгоре бе Сертификат от Английско Кралско Рентгенологично дружество за дадена степен от проведения изпит. Беше с твърди корици и щеше да свърши работа. Сложих го под ръката на детето и очертах с маркер. После го изрязах и бинтовах малката героиня.

- Е вече си, като боксьор след битка.

Ухили ми се и вдигна ръка нагоре.

- Утре я заведете на ортопед, да я гипсира.

- Благодаря ви, Докторе. Краси, кажи на доктора, благодаря.

- Хубу.

- Не хубу, а благодаря.

- Това си е повече от благодаря. Сложи лед в торбичка над превръзката, като се приберете.

- Още един път, благодаря.

Двете си тръгнаха по коридора. Гледах след тях, но усещах някаква пустота. Сякаш не бях направил нещо. Някакъв човек идваше към мен. Като доближи видях, че е отново той. Моят придружител, Никой.

- Пусто ти е, нали?

- Влизай и сядай! Пак ще слушам тиради.

Седна на кушетката, но мълчеше. Твърде дълго мълчеше, което не беше характерно за него.

- Да не си болен, че мълчиш?

- Не, просто търся, къде е тази пукнатина, която засмуква всичко от теб.

- И... Намери ли я?

- Сигурно не знаеш, но ти си разделен на две.

Започнах да се смея.

- Значи не е пукнатина, а направо съм разполовен.

- Не се хили, като идиот и ти го знаеш.

- Да знам го, затова и не мога да спя. Едната половина е будна, докато другата спи. Сега чакам, Доктор Никой да ме зашие.

- Защо продължаваш с този идиотичен сарказъм!? Сега няма да ти говоря нищо, но имаш нужда от почивка. Вземи си отпуск и иди на море. Там ще си поговорим.

- Ти луд ли си или ще полудяваш, кой ще ме замести?

- Не си единственият лекар, а като умреш винаги ще се намери кой да те замести. Светът не свършва с теб.

Послушах го и ето вече съм на плажа и както е нормално за мен, през нощта. Стъпих в топлата вода и вълничките ме погалиха. Стъпалата бавно потънаха в пясъка. Чувствах се спокоен и щастлив и исках да тръгна навътре... навътре във водата, където ще забравя всичко.

- Видя ли, вече си спокоен.

- Бона сера, Натрапнико. Няма спасение от теб. Виждам, че и ти си спокоен.

- Знаеш ли, вече знам, защо има тази празнота в теб.

- Безкрайно ще съм ти благодарен, ако споделиш.

- Ето, това твое желание да тръгнеш напред, далеч от днес и животът ти в този момент, това те прави нещастен.

- Много е гадно, дето се ровиш в главата ми.

- Да, именно в нея се ражда тази празнота. Тя раздвоява твоето аз на едното, което иска красивите мечти за бъдещето, колкото и да са нереални и другото, което се лута самотно в реалността и в днес с всичките си гадости. Защото това друго вижда само лошото. Опитай се да ги събереш двете и ще усетиш истинската стойност да живееш.

Знаех, че е прав и трябва да го направя.

- Ще го направя, Никой, но знам, че тогава ти ще изчезнеш.

- Да ще изчезна, но ще бъда щастлив.

Усмихна се и полека тръгна по водата, по светлата лунна пътека.

- Сбогом, Никой.

 

                                                                        Край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...