Още един ден
Произведение от няколко части « към първа част
2:45
Коридорът кънтеше от детския плач. Никога не съм могъл да приема спокойно, когато дете плаче.
Майката го беше прегърнала, а то обляно в сълзи виреше подутата си ръчичка напред. Като ме видя млъкна и се опита да избърше мокрите си бузи с другата ръка.
- Давай, малката красавица да я видя. Как се удари, а?
С език се опитваше да оближе сополите по горната си устна и ме гледаше с питащ и подплашен поглед.
- Падна от леглото преди час и отече. Сложих компрес, но продължава да расте отокът.
- Нека да седне на кушетката.
Хванах крехката ръчичка и дребосъчето отново заплака.
- Сега малко ще те дръпна и вече няма да боли. А вие я прегърнете, за да не се плаши.
Опипах ставата и после рязко дръпнах. Усетих, как припукаха тъничките кости. Писъкът почти ме оглуши.
- Всичко свърши, детенцето ми. Вече си готова, само да направим превръзка.
Знаех, че в спешния шкаф нямаше нищо освен бинт и марля. Трябваше да имобилизирам с подръчни средства до сутринта. Потърсих картон или друго за твърда основа. И това нямаше. Издърпах чекмеджето на бюрото и видях камарката от документи и дипломи в него. Най-отгоре бе Сертификат от Английско Кралско Рентгенологично дружество за дадена степен от проведения изпит. Беше с твърди корици и щеше да свърши работа. Сложих го под ръката на детето и очертах с маркер. После го изрязах и бинтовах малката героиня.
- Е вече си, като боксьор след битка.
Ухили ми се и вдигна ръка нагоре.
- Утре я заведете на ортопед, да я гипсира.
- Благодаря ви, Докторе. Краси, кажи на доктора, благодаря.
- Хубу.
- Не хубу, а благодаря.
- Това си е повече от благодаря. Сложи лед в торбичка над превръзката, като се приберете.
- Още един път, благодаря.
Двете си тръгнаха по коридора. Гледах след тях, но усещах някаква пустота. Сякаш не бях направил нещо. Някакъв човек идваше към мен. Като доближи видях, че е отново той. Моят придружител, Никой.
- Пусто ти е, нали?
- Влизай и сядай! Пак ще слушам тиради.
Седна на кушетката, но мълчеше. Твърде дълго мълчеше, което не беше характерно за него.
- Да не си болен, че мълчиш?
- Не, просто търся, къде е тази пукнатина, която засмуква всичко от теб.
- И... Намери ли я?
- Сигурно не знаеш, но ти си разделен на две.
Започнах да се смея.
- Значи не е пукнатина, а направо съм разполовен.
- Не се хили, като идиот и ти го знаеш.
- Да знам го, затова и не мога да спя. Едната половина е будна, докато другата спи. Сега чакам, Доктор Никой да ме зашие.
- Защо продължаваш с този идиотичен сарказъм!? Сега няма да ти говоря нищо, но имаш нужда от почивка. Вземи си отпуск и иди на море. Там ще си поговорим.
- Ти луд ли си или ще полудяваш, кой ще ме замести?
- Не си единственият лекар, а като умреш винаги ще се намери кой да те замести. Светът не свършва с теб.
Послушах го и ето вече съм на плажа и както е нормално за мен, през нощта. Стъпих в топлата вода и вълничките ме погалиха. Стъпалата бавно потънаха в пясъка. Чувствах се спокоен и щастлив и исках да тръгна навътре... навътре във водата, където ще забравя всичко.
- Видя ли, вече си спокоен.
- Бона сера, Натрапнико. Няма спасение от теб. Виждам, че и ти си спокоен.
- Знаеш ли, вече знам, защо има тази празнота в теб.
- Безкрайно ще съм ти благодарен, ако споделиш.
- Ето, това твое желание да тръгнеш напред, далеч от днес и животът ти в този момент, това те прави нещастен.
- Много е гадно, дето се ровиш в главата ми.
- Да, именно в нея се ражда тази празнота. Тя раздвоява твоето аз на едното, което иска красивите мечти за бъдещето, колкото и да са нереални и другото, което се лута самотно в реалността и в днес с всичките си гадости. Защото това друго вижда само лошото. Опитай се да ги събереш двете и ще усетиш истинската стойност да живееш.
Знаех, че е прав и трябва да го направя.
- Ще го направя, Никой, но знам, че тогава ти ще изчезнеш.
- Да ще изчезна, но ще бъда щастлив.
Усмихна се и полека тръгна по водата, по светлата лунна пътека.
- Сбогом, Никой.
Край.
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много си щедър.
-
-
Пичелиш тиквен медал, тиквена каляска и тиквен дворец.
-
Искам тиквен медал. Затова е!
-
Чакаш да отлежи, за да е отлежала притча с повече звезди. Направо ме изуми, Тома.
-
Аз съм си Тома неверни.
Ще я пусна. Нека сега да мине време. Обещано. -
Лицемер, знаеш, че харесвам приказките ти.
-
Ами не участваш! Нали това обяснявам.
Може пък да я харесаш да не повярваш... -
Веднага я публикувай, ще бъда много щастлив, че участвам в притча.
-
Най-добре махни жабока, че не смея да си публикувам притчата за змията и жабата. Притеснявам се да не започнат едни асоциации и предположения, а тя е написаната от мои впечатления извън сайта.
-
Защо да е смешно? Смешно е, Човекът-жабок, но това никой не иска отявлено да го покаже.
-
По добре Зико. Защото Жабокът (Човек) е много смешно.
-
Ще си помисля, защото имам предложение за Зико, преди бях Гедеон, но да напиша Човек... Не знам, дали няма да се приеме пак за поредна подигравка в сайта, въпреки че Никой е останал в мен със съветите си, така че засега съм Никой.
-
Жабокът (Никой) Въпросът ми беше не за разказа, а за този Никой. Щото ако го промениш с Човек, ще стане Жабокът (Човек)?
-
Когато Никой изчезне, ставаш Човек, защото ти е показал, под кое знаме да вървиш,,, а Някой е този,,, който никога не е говорил с Никой.
-
Никой изчезна. Сега Някой ли ще станеш?
-
Да, Вики той се промъква само при дефектните с пукнатина, при другите не може да влезе.
-
Както изглежда, господин Никой се е промъкнал точно през пукнатината, за която говориш. Само когато бъде затворена, той ще си отиде завинаги
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
