Глава трета
І
Двата черни джипа влетяха в малкото градче с устрема на борческа бригада. Прозорците на къщите завибрираха в опита си да погълнат дразнещия звук на двигателите, а малкото местни жители, които бяха наизлезли на площада, подплашено ускориха крачки, сякаш току-що са се сетили, че имат много важна работа за вършене, която не търпеше отлагане. От отворените прозорци на колите се носеше „Давай, зажигай” на Любе. Звукът беше толкова силен, че Белоградчишките скали леко потрепериха, а омърлушеното есенно слънце побърза да се скрие зад тях. Със свистене на гуми черните машини спряха рязко пред триетажен хотел, приличаш на възрожденска къща. От него веднага излезе мъж на около четиридесет години. Висок като скромен небостъргач и с корем, който при добро желание и ускорен ход можеше да се обиколи за около минута време. Казваше се Ангел, но всички му викаха Гангстера. Според градската легенда преди петнадесет години, в апогея на борческите групировки представител на една такава трибу ...