Не знаеше къде е! Навсякъде около него бе огън и обграден от тоя огън, той изгаряше. Виждаше се сякаш отдалеч, гол и сам горящ в огъня, който сякаш спираше да го изгаря точно когато имаше чувството, че умира. В тоя миг той падна на колене и опря ръце в сухата земя. Усещаше, че тя бе напоена със сълзите на стотици и хиляди обречени души. Тя бе напукана, твърда и суха, като барут и гореща, като самия пъкъл. Никола, все така свил се и на колене, погледна ръцете си и видя следата от изгаряния, които горещата земя бе оставила по тях, болката бе неописуема. И пак така, когато имаше чувството, че не издържа повече, сякаш болката изчезваше и целия ад започваше отначало. Изправи се тежко и тръгна нанякъде и тогава чу писъците. Писъци на умиращи, които горещ вятър довяваше до слуха му. Горещия вятър навяваше също и пепел в огнена вихрушка и Никола имаше чувството, че се задушава. Той погледна в далечината, през бурята от огън и пепел. Виждаше хора, стотици и хиляди, всичките в тежки окови. Те ча ...