От деня - 37.
Возя си се в таксито и си приказваме с шофьора. Стана дума за все още топлото време, споменах за последното ми есенно къпане на открито чак през ноември, вързах го с войнишките изпращания...
Войнишки сватби, както им викаха някъде...
А той каза: „Хубаво време беше...”
И наистина – хубаво време беше.
Не, защото бяхме млади, красиви и умни – сега младостта нещо заминава, ама другото е наред.
А защото...
Абе, по-друго беше...
На първо място – спокойствието. Просто улегналостта на душата, не очакваща някаква беда изневиделица. Не стряскаща се при всеки шум навън. Не дремеща нощем зад три катанеца и пет решетки...
Всеки има свои спомени от него време.
Помня – предната врата не се заключваше, задната беше постоянно отворена. Един ден дядо ми се прибирал в Борован от Търнак, минал и през нас, влязъл в задните стаи и легнал да дремне. Ние с брат ми сме си учели ли, чели ли, играли ли нещо горе. И не сме го чули...
Та после се прибрали нашите, само го завили и толкова...
Или Ботевия поход. В което село бяхме – хората вземаха походници в домовете си. Не ни знае и познава, ама кани. Че и на трапезата слага – какво като ядене ни готвеха организаторите...
Така на бригади, така на екскурзии, така на летувания и зимувания...
Спокойствие...
И прословутия ключ под изтривалката...
Не, бе – имаше престъпници...Ама толкова малко, рядко срещащи се, че не виждам смисъл да ги споменавам. И бързо спипвани...
После се сещам за общите празници.
Градския панаир, селския събор /по нашему – сбора/, всякаквите държавни дни...
Които много бързо минаваха от официално-студени в истински живи веселби.
Та дори манифестацията беше интересна – зърнеш познати от друго предприятие, махаш на публиката по тротоарите...
И веднага след официозното - у дома. Дето мръвката се пече, салата залята с олиото, бутилките в хладилника запотени...
Е, и за усмивките ще кажа.
Може би най-важното.
Усмихваха се хората.
Ха сега тръгни усмихнат по улицата...
Половината ще те помислят за откачен, другите ще се дръпват страхливо...
Защото на какво да се радва, за какво да се смее човек днес?
Пък да си подсвирква...
Е, тоя вече е готов за прибиране в седма стая при Цезар, Наполеон и индийския вицекрал Берлага...
Не забравям – партийно-държавен надзор, липса на богати /ама и на бедни!/, сивота и сухота в делника, кретени началници /то пък къде има свестни шефове!/...
Но...
Настроението, настроението беше друго...
А то с пари не се купува...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Събуждам се към 3 сутринта и виждам две мънички ръчички, протегнати към печката "Лъч"...Съседското момиченце...Като едно семейство бяхме, всички съседи, в 8 етажен блок...А сега?
-
Благодаря, Елке!
-
Ех, спомени, спомени...И за всеки празник - нови дрехи! Не като сега - от втора употреба повечето! Поздравления, Георги, много истинско, не като в учебниците!
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, ДПП!
-
Малко от това време съм хванала... но си спомням спокойствието и да, усмивките, нямаше страх за утрешния ден и изнервените злобни физиономии както сега, не че нямаше недоволни, имаше, но от друго... Поздрав за думите ти!
-
Благодаря, Красе, Стойчо!
-
Оскъдицата беше по-малка,а усмивките в изобилие.Е,при наличието на толкова много,малкото изглеждаше излишно...
-
Спомням си, че чакахме на списък за телевизор "Велико Търново" и че като даваха "Робинята Изаура" даже и най-запалените картаджиите пред блока изчезваха
Сега - кеф ти "смъртофони", кеф ти "мувита" . Поздрав! Ааа, банани има, да. Но много пенсионери си ги купуват както преди - само по нова година. -
Благодаря, Станислава, Георги!
-
Поздрав!
-
Да, адаш, и аз помня, макар и да бях малък в ония години... И ми звучи странно, когато някои мега хипер експерти зачеркват хубавото, и изкарват, че едва ли не сме живели, като роби...
Да, имаше и лошо, но при кой строй го няма?
Е, сега поне банани има навсякъде :=))
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А сега...