15.01.2011 г., 17:56

От едното ухо, през другото... та чак в гората!

1.2K 0 1
1 мин за четене

 

"В защита на Живота"

 

- Знам, знам, че човек не трябва да се  присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.

Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.

Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонадеждните актьори в една неизбежна и жестока трагедия!

 

                                                                                 * *

 "Не може да черпиш знания само книгите! За да пишеш и опознаеш  своето време. Напротив, трябва най-себеотдайно да се включваш... да се потапяш в това Живо-море, наречено НАРОД!"

 

                                                  * * *

Когато се чета... намирам в себе си, тоест в написаното "нещо" от мен не само противоречиви и повърхностни мисли, но и доста незавършени такива.

... да не говорим за... правописа ми...

 

  * * * *

"Изводи и мисли"

 

Не знам... чувствам, че съм надминал умовете на своето време.

Но, не намирам нищо радостно в това!

 

                   * * * * *

Аз съм класически глупак от ерата на динозаврите.

И не си въобразявай, че искам да те разсмея.

Всъщност, тези мисли не са мои.

Аз си ги преписвам, ей така, за да изпъкна пред останалите.

И не само тези мисли, целият ми Живот е изкопиран.

Копирам от различни хора, цели нации, копирам поведението на всяко Живо същество...

Дори до скоро се опитвах да приличам на Слънцето.

... Да, наистина е вярно, даже много вярно - аз съм много сам.

Толкова сам, че на моменти си въобразявам как в безлюдното помещение

дишат и други същества, че непрекъснато всеки предмет, до който се докосна,

проглежда и започва да ме следи.

Всъщност, аз и много премълчавам.

АЗ СЪМ ЛЪЖЕЦ!!

Самият аз си нямам доверие.

 

                                                                  * * * * * *

"Животът, човешкият Живот е толкова противно нагласен, че понякога ми се вижда безинтересно ДА ЖИВЕЯ!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...