12.04.2020 г., 5:23

От любов

1.2K 1 6
2 мин за четене

 

- Природата има невероятно чувство за хумор, не мислиш ли, точно на първи април, денят на лъжата и шегата заваля сняг.  И то десет дена след като е настъпила пролетта. ..а си спомням като дете как лъжех на този ден, че е завалял сняг и никои не ми вярваше...

- Да, наистина е така, жалко за цъфналите овошки и цветя, които ще измръзнат от студ, а преди това беше топло.

Снегът вече се беше стопил и беше изгряло топлото пролетно слънце. Семейство Милеви седяха на верандата на вилата си и пиеха следобеден чай. Бяха около 50- годишни, все още младолики и в разцвета на силите си. Бяха женени от пет години. Това беше втория брак на г-жа Милева. Първият ѝ съпруг беше загинал в инцидент в планината.

-  Като казахме лъжа, ти нищо не ме излъга на празника – каза г-жа Милева и се засмя. Тя беше леко пухкава красавица с нито една бръчка по лицето – излъжи ме сега, например, че ме обичаш и ми кажи нещо мило.

-  Знаеш, че не мога да лъжа, обичам те, разбира се.

- Знаеш, че и аз не обичам да лъжа...да ти никога не ми сваляш звезди, а жените обичат с ушите си, харесва им да им правят комплименти, а ти се държиш постоянно резервирано към мен.

Г-н Милев беше черноок и пълна противоположност на жена си. Беше слаб и атлетичен и обичаше всекидневно да се занимава в своята стая за фитнес с упражнения и като че ли се интересуваше от своето тяло повече отколкото от жена си. Или потъваше в своите книги и почти забравяше, че имаше брачна половинка.

Г-жа Милева шиеше гоблен, пиеше чай и гледаше мъжа си изпитателно.

- Добре, ще ти разкажа как убих първия си съпруг.

- Опитваш се да ме излъжеш заради празника – усмихна се г-н Милев – слушам те.

- Нищо особено, както знаеш беше богат…бутнах го в пропастта и полицията реши, че е произшествие по време на медения ни месец…да, убих го за пари…А теб ще убия по любов …с отрова…никога не ми обръщаш внимание…омръзна ми от теб.

По лицето на г-н Милев избиха едри капки пот.

- Пий си чая, ако обичаш – настоя г-жа Милева и на свой ред се засмя – знаеш, че не харесвам да лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В чая има отрова, поне според мен. Благодаря, Т.Енчева, за коментара!
  • Ехааа… уж лъжа, ама май истина казва госпожата...Ако има продължение, ще е интересно как ще го убие.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Бррррр, ти да видиш.
  • Уау! Много ми хареса!

    https://prikachi.net/image/prvoap.fydNH
    какъв сняг само!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...