25.11.2011 г., 12:29 ч.

от "По съдба просяк'" 

  Проза
908 0 23
Малък откъс от вдъхновените ми мисли...
Пиесата се казва "По съдба просяк''
Това е откъс от началото.  Една песен, която въвежда...

КИТАРИСТЪТ:
Живот, изтъкан от нишки - беден.
Надеждата зад ъгъла умряла.
Страхът постлан в съдбовна песен.
Вярата над болката е спряла.

Ела, ела... Подай ми петак.
В очите на дете дари усмивка.
Ела, ела... Аз съм по съдба просяк,
не знаеш как боли във таз обвивка.

За мене нищичко не искам,
имам-нямам орис го речи...
Обърни се! Тебе с песен викам.
Не оставяй плача във детските очи.

Ела, ела... Подай ми петак.
В очите на дете дари усмивка.
Ела, ела... Аз съм по съдба просяк,
не знаеш как боли във таз обвивка.

© Елeна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??