От радост до болка - през сълзи ...
От радост до болка - през сълзи ... . Без глас, сълзите се процеждат - от радост, от мъка - в последно време ... Сдържам емоциите не лесно, въпреки че - опитвам се поне, но съм чувствителна, прекалено ... Защо да крия, плача честичко - причини, поводи почти всеки ден, и какво не - все ме разнежва ... Възторгват ме нечии успехи, съседкото усмихнато дете, дори и цъфналото мое цвете ... Животът просълзява ме, най-вече ... Скоро тъга ме превзе, несретна - обичния мъж смъртта ми отне ... Зъби стискам, едва сдържам сълзи вече, сънят ми не идва съвсем ... От новини в смутния свят съм в стрес ... Лошите вести удрят ме тежко - със сухи очи ги посрещам, но сякаш тресе ме в безмълвен рев ... Само в храма намирам утеха ... Моля Бога през сълзи, смирено - за подкрепа, сили да ми даде ... Да ми опрости греховете ... Войните да спрат, мирът да крепне ... С любов и вяра ние Го следваме, храна за нас - каквото Той е рекъл ... Закон и правда, съвършени за мен ... Човек е длъжен, всичко да понесе ... Напоследък как ме стяга сърцето - болката сподиря любовта вечно... . . ” С времето - орис безкрайно жестока, рано чезнат сърца, толкоз обични ... И болката зачестява, отново, да се простя даже, уви, не смогвам - тъй неистово преследва ме, гони, сече, стърже, душата ми оголва… Вече рани да броя, невъзможно - и дъх не взела от предходна болка… “ . ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
