От стария сандък... Канон.
Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече, отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл - "От стария сандък". Даже му нарисувах логото... Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, което изрових от стария сандък:
Канон
Преминава една усмивка...
Като чувство неопределено. И угасва в сетната секунда. Не бих искал отново да виждам нещо подобно, но то просто се случва за пореден път…
И за пореден път ще ти е простено!
Преминаващата усмивка - спомен за нещо...
Нещо, за което не знам и не помня… Или не познавам!? Нещо твое си, за което не съм удостоен.
А то - непознатото, без дори да осъзнаваш, се провира помежду ни и издига стени... Стени, които утре ще се молим да не съществуват, но те ще са там!
И не аз ще ги укрепвам, а твоята, самата твоя същност, твоята природа.
Преминава една усмивка...
Като Времето, препънало се за миг в бяга си, но в следния отново фучи по пътя във Великото Пространство.
Никой не може да има всичко в този свят, понесъл суетата си Бог знае накъде и доколко...
Има и някои неща в този объркан до болка живот, на които, без да се смятам за Ангел небесен, все още държа. Обикновените, прости правила на достойното съществуване, над които казваш, че си... А за мен те просто са важни!
Не бих пожелал ни жената на ближния си, нито осела му...
А за теб това са… Остарели догми!
Преминава една усмивка...
Б. Калинов 2009 г.
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Калинов Всички права запазени
