Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи  с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, клатушкаше се, псуваше на майка.

Спъна се и падна. Главата му се удари в асфалта, от носа му шурна кръв, той направи опит да се изправи, строполи се отново и заспа. В това време Милев навлизаше в селото със скорост петдесет километра в час. От утре ще излезе в отпуск, а сега го чака уютен дом, топла вечеря и приятна почивка. В последния момент видя човека. Всичко стана за секунди. Завъртя волана, да не го прегази. Предницата се удари в стълба, задницата занесе, а задните гуми преминаха ли локвата кръв. Милев скочи уплашено от колата, поогледа се и като не видя свидетели, отпраши за вкъщи. Вкара колата в гаража, огледа я, ужаси се, като видя кръвта, бронята. Изми гумите, дори ги смени, и се прибра. През нощта не можа да заспи, въртеше се и преосмисляше ситуацията. Заспа в сутрешните часове.

На другия ден излезе да разбере какво се е случило вечерта!... т страх не провери жив ли е човекът, иска ли помощ!

Щеше да разбере! Час по-късно, след като се прибра, двама полицаи позвъниха на вратата, легитимираха се и го отведоха в полицейското управление за разпит!

- Кога се прибрахте вчера вечерта?

- Виждахте ли някой, разговаряхте ли? Въпросите валяха един след друг.

- Защо бронята е огъната?

... Бяха направили цялостен оглед на колата. Имаха версия.

Хъката-мъката Милев си разказа всичко. Отпуската му вървеше към провал, авторитетът му се рушеше, а можеше да загуби и поста си –  мозъкът му трескаво работеше.

С наведена глава чакаше присъдата си.

- Не сте убиец! Киро бирата си е жив и здрав (колко е здрав с това пиене сам си знае) и лежи за изтрезняване.

- Но Вие, Страхил Милев, трябваше да сигнализирате в полицията за случая, да извикате спешна помощ. Защо не постъпихте както трябва?

- От страх, каза Милев...