9.02.2017 г., 13:19

От страх (за конкурса)

1.9K 0 3
2 мин за четене

Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи  с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, клатушкаше се, псуваше на майка.

Спъна се и падна. Главата му се удари в асфалта, от носа му шурна кръв, той направи опит да се изправи, строполи се отново и заспа. В това време Милев навлизаше в селото със скорост петдесет километра в час. От утре ще излезе в отпуск, а сега го чака уютен дом, топла вечеря и приятна почивка. В последния момент видя човека. Всичко стана за секунди. Завъртя волана, да не го прегази. Предницата се удари в стълба, задницата занесе, а задните гуми преминаха ли локвата кръв. Милев скочи уплашено от колата, поогледа се и като не видя свидетели, отпраши за вкъщи. Вкара колата в гаража, огледа я, ужаси се, като видя кръвта, бронята. Изми гумите, дори ги смени, и се прибра. През нощта не можа да заспи, въртеше се и преосмисляше ситуацията. Заспа в сутрешните часове.

На другия ден излезе да разбере какво се е случило вечерта!... т страх не провери жив ли е човекът, иска ли помощ!

Щеше да разбере! Час по-късно, след като се прибра, двама полицаи позвъниха на вратата, легитимираха се и го отведоха в полицейското управление за разпит!

- Кога се прибрахте вчера вечерта?

- Виждахте ли някой, разговаряхте ли? Въпросите валяха един след друг.

- Защо бронята е огъната?

... Бяха направили цялостен оглед на колата. Имаха версия.

Хъката-мъката Милев си разказа всичко. Отпуската му вървеше към провал, авторитетът му се рушеше, а можеше да загуби и поста си –  мозъкът му трескаво работеше.

С наведена глава чакаше присъдата си.

- Не сте убиец! Киро бирата си е жив и здрав (колко е здрав с това пиене сам си знае) и лежи за изтрезняване.

- Но Вие, Страхил Милев, трябваше да сигнализирате в полицията за случая, да извикате спешна помощ. Защо не постъпихте както трябва?

- От страх, каза Милев...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

  • Мъниче съм по писането на разкази,но това не трябва да ме отчайва.Благодаря на всички,които го прочетоха и оцениха!Приятен ден на всички Вас!
  • Хубав текст.
  • Благодаря Георги!Да се надявам,че разказът ти е допаднал и сюжета за страха е спазен.Главния ми герой се страхува както за себе си,в края на разказа,така и изживява случая с Киро Бирата-на който не е помогнал,защото Милев е обзет изцяло от страха!Приятен ден и музата към писането да не те напуска!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...