От витрината до кошчето
Малко преди звънецът да сложи край на голямото междучасие в учителската стая се втурна запъхтян Петров. Огледа се набързо. Рожденичката беше излязла за малко, а колегите дояждаха платото сладкиши, допиваха газираните напитки и довършваха ежедневните разговори на какви ли не теми.
- Взе ли? – ненужно попита Иванов, въпреки че добре виждаше пакета в ръцете на колегата си. Неголям, хубаво опакован в амбалажна хартия, с красиво завъртени връзки, а отгоре с корделка за украсата.
Петров сложи донесеното върху масичката и учителите се струпаха наоколо.
- Красиво опаковано – отбеляза Стоянова – Направо изкуство…
- Изкуството е вътре – възрази Драганов – Това е амбалаж. Ценността му не е негова, а в това, което скрива. И, между другото, ние очакваме да видим истината, скрита зад опаковката…
- Чакай, трябва да се отвори от рожденичката – спря го Миланов – Подаръкът е за нея, нали…
Петров дишаше тежко – беше тичал до галерията и обратно – все пак, междучасието не беше безкрайно.
- Надявам се – красиво е – продължи Миланов…
- Изкуство – въздъхна Иванов – Как няма да е красиво…
- А опаковката само го скрива. Искам да видя красотата, а не някаква делничта кафява хартия – рече Драганов…
- Ама вижте колко е красиво – възмути се Стоянова – Равно, ярка връзка, примамливо…
- Примамливо – за да очакваш истинското изкуство – намеси се Миланов – Истинското! А тая опаковка просто скрива красотата. Амбалаж…
- Мимето, дето завърши миналата година, го опакова – рече Петров.
- Помня я – каза Иванов – Идваше с едни роклички с джувки, цялата в шарении, а попиташ ли я нещо… Въздух!
- Обаче е усвоила пакетирането – обади се Стоянова – Цяло изкуство е това…
- И майка й беше продавачка. По родова линия се развиват – допълни Първанова.
- Мммм… - Иванов се сдържаше в рамките на приличието, все пак колежка е – Като не стига акъл да направиш нещо, залавяш се с пакетирането му. Хем да скриеш хубавото, хем да наложиш себе си над автора му…
- Изкусно е, но не е изкуство – каза мълчалият до този момент Петканов.
Стоянова се намръщи.
- Какво разбираш ти от изкуство? Мимето е изразила себе си. Може – прави го…
- Така е – съгласи се Миланов – Като не умееш нещо, скрий направеното от умелите. Съвременен бизнес, скрий конкуренцията, гърми с рекламата. Не е изкуство, но и антиизкуството има почитатели. Изява, викаш…
- Оная заран видях един циганин да сваля гащите в парка и се изявява – подсмихна се Петров – Може и изкуство да е смятал че прави…
Стоянова тъкмо се канеше да се възмути от профанските им изказвания, но в този момент в учителската стая влезе рожденичката. Заобиколиха я, пак й честитиха, Петров поднесе пакета.
Жената развълнувано дръпна връзките, свали хартията и извади от кутията малка прекрасна фигура. Всички й се залюбуваха, възторжено одобряваха избора на Петров, даже Стоянова демонстративно изръкопляска…
А после удари звънецът. И учителите тръгнаха по класните стаи, предвождани от рожденичката, нежно притиснала фигурата до гърдите си.
Само смачканият амбалаж остана в кошчето. Където е мястото на всяка вече ненужна делнична вещ за временна употреба…
Каня ви в остатъците от блога ми - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
